„Ще им падна в ръцете, сър Хенри — рече той. — Не се съмнявам в това. — Беше едър мъж с фини черти на лицето и много плътен глас, с леко гърлена интонация, която издаваше националността му. — Всичко е предрешено, но няма значение — аз съм готов. Знаех какъв риск поемам, когато се хванах с тази работа. Изпълних своята мисия. Организацията вече никога няма да бъде едно цяло. Но много нейни членове са на свобода и те ще отмъстят по единствения възможен за тях начин — като ме убият. Всичко е въпрос на време, но много ми се иска да се забавят колкото се може повече. Вижте, събирам и подготвям за печат някои много интересни материали — резултатът от работата на живота ми. Бих искал, ако е възможно, да успея да завърша задачата си.“ Той говореше простичко, но с определена внушителност, която не можех да не адмирирам. Казах му, че ще вземем всички възможни предпазни мерки, но той махна с ръка.
„Някой ден, рано или късно, ще ме пипнат — повтори той. — Когато този ден дойде, не искам да обвинявате себе си. Не се и съмнявам, че ще сте сторите всичко, което е по силите ви.“ После той продължи да ми излага намеренията си, които бяха съвсем прости. Беше решил да купи едно местенце в провинцията, където да живее на спокойствие и да може да продължи работата си. Накрая се спря на едно село в Съмърсет — Кингс Натън, отстоящо на десетина километра от най-близката гара, уединено и недокоснато от цивилизацията. Купи си много приятна вила с различни удобства и подобрения и заживя там щастливо и доволно. Домакинството му се състоеше от неговата племенница Грета, един секретар, някаква възрастна прислужница — германка, която предано му бе служила в продължение на близо четиридесет години и един приходящ градинар и момче за всичко, който бе родом от Кингс Натън.
— Четиримата заподозрени — тихо рече доктор Лойд.
— Точно така. Четиримата заподозрени. Няма кой знае колко още за разказване. В продължение на пет месеца животът в Кингс Натън си течал спокойно и тогава ударът бе нанесен. Една сутрин доктор Розен паднал по стълбите. Открили го половин час по-късно вече мъртъв. По времето, по което трябва да се е случило нещастието, Гертруд била в кухнята, а вратата й била затворена и тя нищо не чула — така ни каза. Фройлайн Грета садяла в градината някакви луковици — отново по нейните думи. Градинарят Добс бил в малкия сайвант с градинарски принадлежности, където похапвал — така твърди той. А секретарят излязъл да се поразходи и отново имаме само неговата дума. Никой нямаше алиби, никой не можеше да подкрепи историята на другите. Но е сигурно едно — външен човек не е могъл да го извърши, защото в малкото селце Кингс Натън чужденецът би бил забелязан със сигурност. Заключени били и предната и задната врата, а всеки член от домакинството разполагал с ключ. И така, както виждате, кръгът на заподозрените се стеснява до тези четиримата. И все пак всички като че ли са извън подозрение: Грета е дете на собствения му брат, Гертруд му е служила вярно в продължение на четиридесет години, Добс никога не е напускал Кингс Натън, а Чарлс Темпълтън — секретарят му…
— Да — рече полковник Бантри. — Той какво? На мен ми се вижда подозрителен. Какво знаете за него?
— Именно това, което знаех за него, го изключваше напълно от подозрение… поне тогава — каза мрачно сър Хенри. — Видите ли, Чарлс Темпълтън беше един от моите хора.
— О! — възкликна полковник Бантри силно изненадан.
— Да, исках да имам там свой човек, но в същото време не желаех да тръгнат приказки из селото. Розен наистина имаше нужда от секретар и аз предложих за тази работа Темпълтън. Той е джентълмен, говори гладко немски и като цяло е много способен мъж.
— Но тогава кого подозирате? — попита мисис Бантри учудено. — Всички те ми се струват… ами, неподходящи.
— Да, така изглежда. Но можете да погледнете на нещата и от друг ъгъл. Фройлайн Грета му беше племенница, прекрасно момиче, ала войната неведнъж ни е доказвала, че брат може да се обърне срещу сестра, баща срещу сина си и така нататък, а най-прекрасните и най-мили млади девойки вършат често най-удивителни неща. Същото се отнася и за Гертруд, а и знае ли човек какви други неща са изиграли роля в нейния случай. Може би кавга с господаря, натрупано негодувание, подсилено още повече от дългите години на предана служба. Възрастни жени от този тип могат понякога да бъдат удивително жестоки. А Добс? Наистина ли е извън подозрение само защото няма връзка със семейството? Парите могат да направят много. Добс по някакъв начин може да е бил купен и вербуван. Защото едно нещо е ясно — съобщението или заповедта трябва да са дошли отвън. Иначе защо са чакали пет месеца? Не, агентите на организацията вероятно не са бездействали. Не докрай убедени в предателството на Розен, те са изчакали, докато се установи с абсолютна сигурност, че провалът е негово дело. И тогава, когато всички съмнения са отпаднали, трябва да са изпратили своето съобщение до внедрения в къщата техен агент. Съобщението е гласяло: „Убий!“