— Мистър Педърик?
Адвокатът допря връхчетата на пръстите си.
— Едва ли бих могъл да кажа. При тези факти едва ли бих могъл да се произнеса категорично.
— Но трябва, мистър Педърик — рече Джойс. — Не можете да се въздържите от оценка, без това да повлияе на участието ви и, както вие бихте казали, „без ущърб на правата“. За да сте пълноправен член, трябва да играете.
— Към тези факти — започна мистър Педърик — няма какво повече да се добави. Това е моето лично мнение, след като съм виждал, уви, твърде много подобни случаи, когато виновен е съпругът. Единственото обяснение, което съответства на фактите, явно е това, че мис Кларк по една или друга причина умишлено го е прикрила. Между тях може да е имало някакво финансово споразумение. Той сигурно е съзнавал, че ще бъде заподозрян, а тя, виждайки, че в бъдеще я грози бедност, може да се е съгласила да разкаже историята за това, че тя е изяла царевичната каша в замяна на солидна сума, която да й бъде изплатена тайно. Ако нещата стояха така, разбира се, всичко изглежда твърде необичайно. Наистина твърде необичайно.
— Не съм съгласен с нито един от вас — каза Реймънд. — Забравихте най-важния фактор в този случай — дъщерята на доктора. Ще ви дам моето тълкуване на въпроса. Консервираният омар е бил развален и това обяснява симптомите на отравяне. Викат доктора. Той заварва мисис Джоунс, която е яла повече омар от другите, страдащи от силни болки. Праща да му донесат, както ни казахте, някакви болкоуспокояващи таблетки. Не отива сам. Праща друг. А кой ще даде на куриера таблетките успокоително? Естествено — дъщерята. Много вероятно е тя сама да е приготвила лекарството. Влюбена е в Джоунс и в този момент всички най-лоши инстинкти в природата й се надигат и тя разбира, че средството да се осигури неговата свобода е в ръцете й. Таблетките, които изпраща, съдържат чист арсеник. Това е моето обяснение.
— А сега, сър Хенри, кажете как е било — нетърпеливо изрече Джойс.
— Един момент — каза сър Хенри. — Мис Марпъл още не се е изказала.
Мис Марпъл тъжно поклати глава.
— Божичко! — възкликна тя. — Толкова ми бе интересен този разказ, че изтървах още една бримка. Много тъжна история. Напомня ми за стария мистър Харгрейвс, който живееше горе на хълма. Съпругата му нищичко не подозирала — докато той не умрял и не оставил всичките си пари на една жена, с която бил живял и от която имал пет деца. Някога тя била тяхна домашна прислужница. Такова хубаво момиче, все повтаряше мисис Харгрейвс, винаги можело да се разчита на нея, че ще обръща всеки ден дюшеците, освен, разбира се, в петък. Но ето че старият Харгрейвс държал тази жена в една къща в съседния град, а продължавал да си бъде църковен настоятел и това не му пречело всяка неделя да обикаля с дискоса.
— Скъпа лельо Джейн — рече Реймънд с известно нетърпение. — Какво общо има с този случай покойният и отдавна забравен Харгрейвс?
— Този разказ веднага ми напомни за него — каза мис Марпъл. — Фактите толкова си приличат, нали? Предполагам, че бедното момиче вече си е признало и така сте узнали, нали, сър Хенри?
— Какво момиче? — попита Реймънд. — Скъпа лельо, за какво говориш?
— За бедното девойче Гладис Линч, разбира се — онази, дето била така ужасно разстроена, когато докторът говорил с нея. И как няма да е, горката! Надявам се, че ще обесят този отвратителен човек Джоунс, задето е направил от бедното дете убийца. Предполагам, че и нея ще я обесят, горкичката!
— Мисля, мис Марпъл, че вие малко сте се заблудили — започна мистър Педърик.
Но мис Марпъл решително тръсна Глава и погледна към сър Хенри.
— Права съм, нали? На мен ми се струва съвсем ясно. Стотиците и хилядите… и трайфъла… искам да кажа, че човек не може да не го забележи.
— Какво общо има трайфълът със стотиците и хилядите? — извика Реймънд.
Леля му се извърна към него.
— Готвачите почти винаги слагат стотици и хиляди5 върху трайфъла, скъпи — рече тя. — Онези малки розови и бели неща от захар. Разбира се, когато чух, че са имали трайфъл за вечеря и че съпругът бил писал някому за стотици и хиляди, съвсем естествено направих връзка между двете неща. Ето къде е бил арсеникът. В стотиците и хилядите. Той го оставил на момичето и й е казал да ги постави върху трайфъла.
— Но това е невъзможно! — бързо извика Джойс. — Всички са яли от сладкиша.
5
На английски стотици и хиляди се употребява като название за малки разноцветни захарни пръчици. — Б.пр.