— Отвратително! — възкликна Джейн Хелиър и потръпна.
— Но как е дошло съобщението? Това именно се опитвах да си изясня — единствения ключ към загадката. По някакъв начин трябва да са се свързали и влезли в контакт с един от тези четирима души. Нямаше да има никакво забавяне — знаех го — веднага щом заповедта пристигнеше, щеше да бъде изпълнена. Това бе много характерно за „Черната ръка“. Заех се да изясня този въпрос. Подходих към него подчертано педантично, както може би ще ви се стори. Кой беше идвал във вилата нея сутрин? Не изключих никого. Това е списъкът — той извади от джоба си плик и си избра един лист от неговото съдържание.
Месарят — донесъл овнешки врат. Проучен и оставен извън подозрение.
Помощник бакалинът — донесъл пакет царевично брашно, два фунта захар, масло и кафе. Също проверен и изключен от подозрение.
Пощальонът — донесъл два рекламни проспекта за фройлайн Розен, писмо за Гертруд, но не от чужбина, три писма за доктор Розен, едното с чуждестранна марка и две писма за мистър Темпълтън, едното също изпратено от чужбина.
Сър Хенри замълча, а след това извади пакет документи от плика.
— Може би ще ви е интересно сами да им хвърлите по един поглед. Събрал съм ги както от различни хора, замесени в случая, така и от кошчетата за смет. Едва ли е нужно да ви казвам, че са били проверявани от експерти за симпатично мастило и прочие. Оттук не можа да излезе нищо вълнуващо.
Всички се събраха около него, за да ги разгледат. Проспектите съответно бяха от един пепиниерист22 и една известна лондонска фирма за кожи. Двете сметки за доктор Розен бяха от Англия — едната за градински семена, а другата от лондонска фирма за канцеларски принадлежности. В писмото, адресирано до него, пишеше следното:
Скъпи Розен, точно се върнах от дома на доктор Хелмут Спат. Онзи ден видях Едгар Джаксън. Той и Еймъс Пери току-що се бяха прибрали от Тсингтау и Правдивостта изисква да заявя, че не им завиждам за пътуването. Искам по-скоро да получа вести от теб. Както казах и преди: „Пази се от онази личност!“ Знаеш кого имам предвид, дори и да не си съгласен.
— Пощата на мистър Темпълтън се състоеше от тази сметка, която, както виждате, представлява отчет на неговия шивач и едно писмо от приятел в Германия — продължи сър Хенри. — За нещастие скъсал е писмото, докато се е разхождал. Накрая се сдобихме и с писмото до Гертруд.
Скъпа мис Шварц, надявам се доста вие може да дойде до събирането в петък вечер, викарият казал, че се надява, че ще дойдете — всички са добре дошли. Рецептата за шунката беше много добре и аз благодаря за нея. Надявам се писмото да ви завари в добро здраве и че ще ви видим в петък, оставам — искрено ваша:
Доктор Лойд се подсмихна, докато четеше писмото, а също и мисис Бантри.
— Мисля, че второто писмо не подлежи на обсъждане — каза той.
— И аз така си помислих — рече сър Хенри. — Но направих необходимото да се уверя, че наистина съществуват мисис Грийн и Църковното дружество. Нали знаете, от предпазливост никой не е пострадал.
— Това повтаря винаги и нашата приятелка мис Марпъл — каза доктор Лойд и се усмихна. — Замечтахте се, мис Марпъл. Какво замисляте?
Мис Марпъл трепна.
— Ама че съм глупава — рече тя. — Тъкмо се чудех защо думата „Правдивост“ в писмото до доктор Роузън е изписана с главно „П“.
Мисис Бантри вдигна писмото.
— Вярно — обади се тя. — О!
— Да, скъпа — каза мис Марпъл. — Мислех, че ще забележите това!
— В това писмо определено се долавя някакво предупреждение — рече полковник Бантри. — Първото нещо, което привлече вниманието ми. По-наблюдателен съм, отколкото предполагате. Да, определено има предупреждение… но към кого?