„Мисля, че се обичаме — каза тя. — О, да, зная, че е така. Бяхме толкова щастливи. Дните, прекарани заедно, ни носеха толкова радост! И двамата знаехме, че се обичаме… знаехме го. Нямаше защо да бързаме, времето беше пред нас. Някой ден той щеше да ми признае, че ме обича, а аз щях да му отвърна със същото… ах! Но сега се досещате, че нещата се промениха. Между нас се изпречи черен облак и двамата сме в голямо затруднение. Когато се срещнем, не знаем какво да си кажем. Вероятно с него е същото. Всеки от нас си казва: «Ех, да бях сигурен!» Ето затова, сър Хенри, умолявам ви да ми кажете: «Можете да сте сигурна, че който и да е убил чичо ви, то това дело не може да се припише на Чарлс Темпълтън.» Кажете ми го! О, кажете ми го! Моля ви… моля ви!“
— Проклятие! — продължи сър Хенри, като стовари силно юмрук върху масата. — Не можех да кажа това. А те двамата щяха да започнат да изстиват един към друг, щеше да ги раздели невидимият призрак на подозрението. Призрак, който не можеш лесно да прогониш. — Той се облегна в креслото си, а лицето му прие уморен и помръкнал вид. Едни-два пъти унило поклати глава.
— И сега вече нищо не можем да сторим, освен ако… — той се изправи отново в креслото си, а по лицето му пробяга една лукава усмивчица, — … освен ако мис Марпъл не ни помогне. Ще можете ли, мис Марпъл? Знаете ли, имам усещането, че онова писмо е тъкмо по вашата част. Писмото от Църковното дружество. Тази работа не ви ли напомня за нещо или някого, така че да хвърли светлина по нашия въпрос? Не можете ли да сторите нещо, за да помогнете на двама безпомощни млади хора, които искат да бъдат щастливи?
В молбата му, освен шегата, се долови и нотка на сериозна загриженост. Напоследък беше подобрил мнението си за умствените способности на тази крехка стара мома с викторианско достолепие. Хвърли поглед към нея, а в очите му се четеше нещо като надежда.
Мис Марпъл се покашля и приглади дантелата си.
— Наистина малко ми напомня за Ани Поултни — призна тя. — Разбира се, писмото е съвършено ясно за мен и за мисис Бантри. Нямам предвид писмото от Църковното дружество, а другото. Живели сте толкова дълго в Лондон, сър Хенри, и тъй като не сте били градинар, вероятно не ви е направило впечатление.
— А? — попита сър Хенри. — Какво да ми направи впечатление?
Мисис Бантри протегна ръка, за да вземе рекламния проспект. Отвори гои зачете с удоволствие на глас:
— „Доктор Хелмут Спат“ — светловиолетови цветове, много нежно цвете, но с изключително дълго и твърдо стебло. Лесно за подрязване и много подходящо за градинска декорация, с необикновена и поразителна красота. „Едгар Джаксън“ — красиво оформен, подобен на хризантемата цвят с ярка керемиденочервена оцветка. „Еймъс Пери“ — яркочервена, изключително подходяща за украса. „Тсингтау“ — искрящо оранжевочервено, ярко градинско растение с дълъг живот след откъсване. „Правдивост“…
— С главно „П“, нали си спомняте? — промърмори мис Марпъл. — „Правдивост“ — с розово-бели оттенъци, съвършено оформен цвят.
Мисис Бантри захвърли проспекта и каза с изключително разпален глас:
— Видове гергини!
— А първите им букви изписват думата „смърт“ — поясни мис Марпъл.
— Но писмото е било до самия доктор Роузън — възрази сър Хенри.
— Това е тънкият момент — каза мис Марпъл. — Това, заедно с предупреждението. Какво би направил той, ако получи писмо от някого, когото не познава, изпъстрено с имена, които нищо не му говорят. Ха, разбира се, че ще го подхвърли на секретаря си.
— Значи в края на краищата…
— О, не! — възкликна мис Марпъл. — Не е секретарят. Ето затова е съвършено ясно, че не е бил той. Той никога не би оставил това писмо да бъде намерено, ако е виновен. И също така не би унищожил писмото, адресирано до него и с германско клеймо върху му. Наистина неговата невинност, ако ми позволите да кажа така, направо сияе.
— Тогава кой…?
— Е, изглежда ясно, доколкото изобщо едно нещо на този свят може да бъде ясно. На масата по време на закуска е седяла и друга личност и тя вероятно, а и съвсем естествено при дадените обстоятелства, е протегнала ръка, взела е писмото и го е прочела. Така е било. Помните, че със същата поща тя е получила рекламен проспект за градинари…