— Грета Розен — бавно изрече сър Хенри. — Но тогава нейното посещение при мен…
— Господата не проявяват достатъчно прозорливост относно тези неща — каза мис Марпъл. — И боя се, често си мислят, че ние, възрастните жени, сме… е, стари злоби, но не виждат нещата, които ние виждаме. Но ето на! За нещастие човек познава твърде добре чертите на хората от своя пол. Не се и съмнявам, че между тях стои преграда. Младият мъж внезапно и необяснимо е охладнял към нея. Чисто инстинктивно той я подозира и не може да прикрие това. И наистина смятам, че нейното посещение при вас е било с цел малко да позлорадства. В действителност не я е заплашвала опасност, но просто е направила всичко възможно, за да затвърди докрай подозренията ви към бедния мистър Темпълтън. Преди нейното посещение не сте били напълно убеден във вината му.
— Сигурен съм, че не нейните думи станаха причина за засилване на подозрението ми… — започна сър Хенри.
— Господата — спокойно продължи мис Марпъл — не проявяват достатъчно прозорливост относно тези неща.
— А това момиче… — И той спря. — Извършва хладнокръвно убийство и се измъква безнаказано!
— О, не, сър Хенри — започна мис Марпъл. — Не безнаказано. И двамата не вярваме в това. Спомнете си какво казахте наскоро! Не. Грета Розен няма да избегне наказанието. Първо, тя е попаднала в обществото на съмнителни хора — изнудвачи и терористи — от които не би могла да очаква нищо добро, а и вероятно ще я доведат до лош край. Както казахте, човек не бива да си губи времето в мисли за виновните… важни са невинните. Мистър Темпълтън, смея да кажа, ще се ожени за тази своя германска братовчедка. Това, че е скъсал писмото й… о, изглежда подозрително… като използвам думата в доста по-различно значение, различно от значението, което влагахме в нея тази вечер. Той донякъде се е боял да не би другото момиче да забележи писмото и да поиска да го види. Да, мисля, че тук може би става въпрос за малка любовна история. После идва ред на Добс, въпреки че, както казахте, смея да забележа, станалото не би го засегнало особено. Неговите закуски са може би единственото, което му се върти в главата. И най-сетне бедната стара Гертруд, тази, дето ми напомня за Ани Поултни. Клетата Ани Поултни! Подозираха я, че е унищожила завещанието на мис Лам след петдесет години вярна служба, въпреки че нямаше доказателства. Това разби вярното сърце на клетото създание, а после, след нейната смърт, завещанието излезе на бял свят — оказа се, че било в тайник в кутийка за чай, където старата мис Лам го поставила за по-сигурно. Но за бедната Ани бе твърде късно. Ето защо толкова се притеснявам за клетата стара германка. Старите хора лесно могат да бъдат огорчени. Повече ми е жал за нея, отколкото за мистър Темпълтън, който е млад и красив и явно любимец на жените. Ще й пишете, нали, сър Хенри, просто за да я уведомите, че невинността й е извън всякакво съмнение. Любимият й стар господар е мъртъв и тя без съмнение се терзае и чувства, че е под подозрение в… о, подобни мисли трудно се понасят!
— Ще й пиша, мис Марпъл, — каза сър Хенри и я погледна с любопитство. — Знаете ли, никога няма да мога да ви разбера напълно. Вашето мнение винаги се различава от очакванията ми.
— Боя се, че моето мнение е доста скромно — каза кротко мис Марпъл. — Аз почти не съм излизала от Сейнт Мери Мийд.
— И все пак вие разрешихте случай, който спокойно може да се нарече международна афера — каза сър Хенри. — Защото вие наистина го разрешихте, убеден съм в това.
Мис Марпъл поруменя и леко вирна брадичка.
— Мисля, че получих добро образование за времето си. Сестра ми и аз имахме германска гувернантка — една фройлайн. Много сантиментално създание. Научи ни на езика на цветята — забравено в днешно време изкуство, но пък безкрайно интересно. Жълтото лале например значи „безнадеждна любов“, докато китайската астра значи „припадам от ревност в нозете ти“. Онова писмо беше подписано с „Далия“, което, доколкото си спомням, е „гергина“ на немски и това, разбира се, мигновено изясни всичко. Ще ми се да си спомня значението на гергината, но уви, то ми се изплъзва. Паметта ми не е това, което беше.
— Във всеки случай не значи „смърт“.
— Да, наистина. Ужасно, нали? Много тъжни неща има по света.