— Искате да кажете в някой хидроплан? — попита Джейн, ококорила очи.
— Не познахте, скъпа — обади се мисис Бантри и поясни, а сетне и съпругът й даде своя принос в обяснението:
— Отвратителни места са тези бани… абсолютно противни! Трябва да ставаш рано и да пиеш гадна на вкус вода. Пълно е с бабички, разположили се навсякъде, разправящи гнусни клюки. Боже, като си помисля…
— Хайде, Артър — спокойно се намеси мисис Бантри. — Знаеш, че баните много ти помогнаха.
— Пълно е с бабички, седнали да плетат интриги — изсумтя полковник Бантри.
— Боя се, че това е така — каза мис Марпъл. — Самата аз…
— Скъпа мис Марпъл — извика ужасен полковникът. — Нито за миг не съм искал…
Порозовяла, мис Марпъл го спря с лек жест на ръката.
— Но е така, полковник Бантри. Само че аз исках да кажа следното. Нека събера мислите си. Да. Както вие казахте, плетат интриги… е, наистина го правят. А хората никак не харесват това — особено младите. Моят племенник, който пише книги — вярвам, много умни — беше доста ожесточен срещу това да накърняваш доброто име на хората без ни най-малки доказателства. Колко било пошло и така нататък. Но моето мнение е, че нито един млад човек не спира, за да помисли, дори не подлага фактите на проверка. Със сигурност най-важното при тези случаи е следното: колко често зад клюките, както ги наричате вие, се крие истина? И както вече казах, ако младите наистина преценяваха добре фактите, щяха да открият, че истината преобладава в девет от всеки десет случая. Именно това ядосва най-вече хората.
— Дръзко предположение — каза сър Хенри.
— Не, не е това, ни най-малко! Говоря от гледна точка на практиката и опита. Чувала съм, че ако на един египтолог покажете едно от онези странни малки бръмбарчета, той може да ви каже само като го погледне и пипне от кой век преди Христа е или пък дали става въпрос за бирмингамска имитация. И невинаги може да ви обясни точно как го отгатва. Той просто знае. Цял живот се е занимавал с такива работи. Именно това се опитвам да ви кажа (при това много нескопосно, зная). Тези, които моя племенник нарича „безполезни жени“, разполагат с доста свободно време и основният им интерес обикновено са хората. Така че видите ли, те се превръщат в онова, което човек нарича експерти. А да вземем съвременните млади хора — те говорят много свободно за неща, които по мое време дори не се споменаваха, но от друга страна пък съзнанието им е страшно чисто. Вярват във всичко и всеки. И ако човек се опита да ги предупреди, дори съвсем деликатно, те казват, че си с остаряло мислене и че главата ти е като мивка, така казват.
— В края на краищата — рече сър Хенри — какво й е толкова лошото на една мивка?
— Това казвам и аз — нетърпеливо се обади мис Марпъл. — Това е най-необходимото нещо в един дом, но, разбира се, като предмет е твърде прозаичен. Трябва да призная, че аз също имам чувства като всеки друг и понякога съм била жестоко наранявана от недомислени забележки. Зная, че господата не се интересуват от домакински работи, но трябва да спомена моята прислужница Етел — много симпатично момиче, внимателно във всяко едно отношение. Веднага щом я видях, разбрах, че е от същия тип като Ани Уеб и дъщерята на бедната мисис Брут. Ако й падне сгода, тогава дали нещо е твое или мое за нея ще е без значение. Така че я уволних още същия месец и й дадох писмена препоръка, казвайки, че е честна и прилежна, но предупредих насаме старата мисис Едуардс да не я взема. А моят племенник, Реймънд страшно се разсърди и каза, че не бил чувал за по-долна постъпка — точно така каза — долна. Да, ама тя отиде при лейди Аштън, която не се чувствах длъжна да предупреждавам и какво стана? Изрязала всичката дантела от бельото и задигнала две диамантени брошки, а самата тя изчезнала посред нощ и оттогава никой не я е виждал! — Мис Марпъл спря, пое дълбоко дъх и продължи: — Ще кажете, че това няма нищо общо със случилото се в Кестън Спа Хидро, но ще сте прави само донякъде. Това обяснява моите подозрения, зародили се още в първия миг, в който видях семейство Сандърс — че той има намерение да убие съпругата си.
— А? — възкликна сър Хенри и се наклони напред.
Мис Марпъл обърна ведрото си лице към него.
— Вътре в себе си, както ви казах, сър Хенри, не изпитвах никакви съмнения относно това. Мистър Сандърс беше едър, красив, червендалест мъж, с много сърдечно държание, в резултат на което се бе сприятелил с доста хора. Никой не е бил по-добър към съпругата си от него. Но аз знаех! Той искаше да свърши с нея.