— Скъпа мис Марпъл…
— Да, знам. Точно това често повтаря и моят племенник Реймънд Уест. Той би казал, че нямам никакви доказателства. Но добре помня Уолтър Оунс, който държеше „Дъ Грийн Ман“. Една нощ се прибирал със съпругата си и тя паднала в реката — а накрая той взе парите от застраховката! И до ден-днешен един-двама още се разхождат на свобода — единият всъщност е човек от нашата черга. Заминаваше с жена си на лятна ваканция да катерят планини в Швейцария. Предупредих я да не ходи — бедната, тя никак не ми се ядоса, както можеше и да стане, а само се изсмя. Виждаше й се странно една чудата старица като мен да й говори такива неща за нейния Хари. Тъй, тъй! Но стана нещастен случай… и сега нейният Хари е женен за друга жена. Но какво можех да сторя? Знаех, но нямах доказателства.
— О, мис Марпъл — извика мисис Бантри. — Нямате предвид наистина…
— Скъпа, тези неща са така банални, наистина твърде разпространени. Особено за господата — те често се изкушават, защото са по-силният пол. Толкова е лесно, ако всичко изглежда като нещастен случай. Както казах, усетих подобно нещо и у Сандърс. Пътувахме в трамвая. Беше претъпкан и аз трябваше да се кача горе. После трябваше да слезем и мистър Сандърс загуби равновесие и падна върху жена си, която полетя с главата надолу по стълбите. За щастие кондукторът се оказа много силен млад мъж, та я хвана.
— Но това навярно е било неволен инцидент.
— Разбира се, нищо не изглеждаше по-неволно. Но мистър Сандърс е работил в търговския флот, така ми каза, а човек, който може да пази равновесие върху един клатушкащ се кораб, няма да вземе да го загуби на втория етаж на трамвая, щом дори старица като мен няма проблеми. Не ми ги разправяйте такива!
— Във всеки случай ще приемем, че тогава сте разбрали какво става, мис Марпъл — каза сър Хенри. — Разбрали сте го тогава в трамвая.
Старата дама кимна.
— Бях напълно сигурна, но последва друг инцидент, докато пресичаха улицата и то скоро след първия, така че моята увереност се засили. Питам ви сега — какво можех да сторя, сър Хенри? Една хубава, щастливо омъжена женица скоро щеше да бъде убита.
— Скъпа госпожо, взехте ми акъла!
— Това е защото и вие като повечето хора в днешно време не виждате фактите. Предпочитате да смятате, че такова нещо не може да се случи. Но беше истина и аз го знаех. Ала за жалост все има пречки. Не можех, например, да отида в полицията. А и разбирах, че да предупредя младата жена щеше да бъде безполезно. Тя му беше толкова предана. Лично се заех да науча колкото се може повече за тях. Човек разполага с доста възможности, докато кротко си шие до камината. Мисис Сандърс (името й беше Гладис) много обичаше да си говори с някого. Изглежда не бяха женени от дълго. На съпруга й по наследство трябвало да му се падне един имот, но за момента я карали доста скромно. Всъщност живеели с нейните малки доходи. Всички сме слушали такива истории. Тя се вайкаше, задето не можела да използва цялото си наследство, а само рентата, но изглежда някой е проявил достатъчно разум, прилагайки такава мярка за защита на парите й. Открих, че наследството си е нейно и че само тя има право на него. Тя и съпругът й веднага след женитбата направили завещания всеки в полза на другия. Много трогателно! Особено, разбира се, когато нещата са се подредили така изгодно за него! Естествено докато се наредяха, всеки ден си беше истинско бреме, а междувременно те наистина бяха много бедни. Всъщност държаха стая на последния етаж, където живее и прислугата и в случай на пожар щеше да стане доста опасно, макар че по една случайност точно до техния прозорец отвън се намираше противопожарният изход. Деликатно подпитах дали имат балкон… опасни неща са тези балкони, едно бутване и… нали знаете! Накарах я да ми обещае, че няма да излиза на балкона, казах й, че съм сънувала лош сън. Това я впечатли, човек може да постигне доста, ако използва суеверието на хората сегиз-тогиз. Тя беше русичка, с доста бледа кожа, носеше косата си небрежно навита на руло на тила. Беше и много доверчива. Повторила пред мъжа си моите думи за съня и забелязах, че един-два пъти той ме погледна доста особено. Той не беше доверчив. А и знаеше, че аз пътувах заедно с тях в трамвая. Но бях доста разтревожена — ужасно притеснена, защото не виждах как бих могла да го надхитря. Можех да предотвратя евентуални негови действия в баните само като кажа няколко думи, с които да му покажа, че го подозирам. Но това само щеше да отложи плановете му за някой друг път. Не, почнах да мисля, че само полицията ще може да поеме нещата в свои ръце и по един или друг начин да му постави капан. Ако можех да го предизвикам да се опита да посегне на живота й по начин, който е избран от мен… е, тогава маската му щеше да падне, а тя щеше да бъде принудена да застане с лице към истината, колкото и голям да се окажеше шокът за нея.