„Разбирате ли, госпожи — каза той. — Аз съм само един недодялан моряк. Какво разбирам аз от тези неща? Накарах да ми изпратят три, за да огледам и да си избера и сега искам за тях мнението на експертите.“ Казахме му, разбира се, че с радост ще му помогнем и той ни попита дали сме щели да имаме нещо против да се качим с него в стаята му, защото жена му можела да се прибере всяка минута и щяла да види чантите, ако той ги донесял долу. Така че се качихме с него горе. Никога няма да забравя това, което се случи после… и сега усещам как ми изтръпват върховете на пръстите. Мистър Сандърс отвори вратата на спалнята и запали лампата. Не зная кой от нас пръв я видя… Мисис Сандърс лежеше на пода по очи — мъртва. Отидох при нея първа, коленичих, взех ръката й, за да потърся пулса, но беше безполезно, защото самата ръка беше студена и вкочанена. Току до главата й лежеше чорап, пълен с пясък — оръжието, с което е била умъртвена. Мис Тролъп — глупаво създание, опяваше ли опяваше от вратата, като се държеше за главата. Сандърс извика силно: „Жена ми, жена ми!“ и се втурна насам. Спрях го да не я докосва. В този миг, видите ли, бях сигурна, че го е извършил той и че може да има нещо, което да иска да вземе или скрие.
„Нищо не трябва да се пипа — казах аз. — Овладейте се, мистър Сандърс. Мис Тролъп, слезте, моля ви, долу и доведете управителя.“ Аз останах там, коленичила до тялото и нямаше да позволя на Сандърс да бъде насаме с трупа. Все пак бях принудена да призная, че ако той се преструваше, то правеше го чудесно. Изглеждаше замаян, зашеметен и изплашен до безумие. Управителят дойде при нас незабавно. Набързо огледа стаята, после ни изкара всички навън, заключи вратата и прибра ключа. Сетне отиде да телефонира на полицията. Стори ни се цял век преди те да дойдат (научихме после, че линията била повредена). Наложи се управителят да праща куриер до полицейския участък, а баните са точно извън града, на границата с тресавищата. Мисис Карпентър безмилостно измъчи всички ни. Беше много доволна, че пророчеството й „Където са две, там са и три“ се бе изпълнило толкова скоро. А Сандърс излезе навън, бродейки из градината, стиснал Глава с ръце. Той надаваше стонове и изобщо показваше всички признаци на дълбока скръб. Полицията най-после дойде. Полицаите се качиха горе с управителя и мистър Сандърс. По-късно изпратиха долу човек да ме повика, така че се качих до стаята на семейство Сандърс. Инспекторът беше там, седеше на масата и пишеше нещо. Беше човек с интелигентно лице и веднага ми стана симпатичен.
„Мис Джейн Марпъл?“ — попита ме той.
„Да.“
„Разбрах, мадам, че сте присъствали, когато е било открито тялото на покойната?“
Казах, че е така и описах точно какво се случи. Мисля, че за бедния човек бе облекчение да попадне на някого, който да може да отговори смислено на въпросите му, след като по-напред се е разправял със Сандърс и Емили Тролъп, която, разбрах била съвсем не на себе си — напълно в неин стил! Глупаво създание! Помня как скъпата ми майка ме учеше, че една дама винаги трябва да може да се владее пред хората, колкото и силно да дава воля на чувствата си насаме.
— Максима, достойна за възхищение — отбеляза важно сър Хенри.
— Като свърших, инспекторът каза:
„Благодаря ви, мадам. Сега, боя се, трябва да ви по моля да разгледате трупа още един път. Това ли е точно то положение, в което лежеше той, когато влязохте в стаята? Или е бил преместван?“
Обясних, че бях попречила на мистър Сандърс да пипа тялото и инспекторът кимна одобрително.
„Господинът изглежда ужасно разстроен“ — отбеляза той.
„Да, така изглежда“ — отвърнах аз. Не мисля, че наблегнах особено на „изглежда“, но инспекторът ме изгледа проницателно.
„Можем значи да приемем, че трупът е точно в същото положение, както когато е бил намерен?“ — попита той.
„Като изключим шапката — да“ — отвърнах аз.