— Да, по много ненатрапчив начин. Не беше някаква поразителна красавица.
— Имаше много приятен глас — каза полковник Бантри.
— Мъркащ, така го нарекох аз — рече мисис Бантри. — Мъркащ!
— Някой ден и теб ще нарекат „котка“, Доли.
— В моето си обкръжение нямам нищо против да ме наричат така — отвърна мисис Бантри. — Знаеш, че не обичам жените кой знае колко. Харесвам мъжете и цветята.
— Отличен вкус — отбеляза сър Хенри. — Най-вече задето поставихте мъжете на първо място.
— Просто от тактичност — отвърна мисис Бантри. — Добре, какво ще кажете за моята малка загадка? Мисля, че бях съвсем честна. Артър, не мислиш ли, че бях съвсем честна?
— Да, скъпа. Не очаквам въпроси от страна на съдийската колегия относно резултатите от последните конни надбягвания.
— Тогава да започва първият — рече мисис Бантри и насочи пръст към сър Хенри.
— Ще бъда многословен, защото, видите ли, не съм много сигурен относно цялата тази работа. Първо, сър Амброуз. Мисля, че не би използвал толкова оригинален начин да се самоубие, а, от друга страна, той със сигурност нищо не печели от смъртта на повереницата си. Сър Амброуз напуска сцената. Мистър Кърл — той няма мотив за убийството на момичето. Ако сър Амброуз е бил набелязаната жертва, възможно е да е присвоил едни-два редки ръкописа, чието отсъствие не би било забелязано от другите. Но това е неубедително и неправдоподобно. Затова мисля, че въпреки подозренията на мисис Бантри относно бельото му, мистър Кърл е невинен. Мис Уай. Мотив за смъртта на сър Амброуз — никакъв. Мотивът за смъртта на Силвия Кийн е много убедителен. Тя е желаела младежа на Силвия, при това доста силно, според описанията на мисис Бантри. Онази сутрин е била в градината заедно със Силвия, така че е имала възможност да набере листа от напръстник. Не, не можем толкова лесно да пренебрегнем мис Уай. Младият Лоримър. Има мотив и в двата случая; ако се отърве от любимата си, може да се ожени за другото момиче, макар да изглежда малко драстично да прибегне до убийството й — какво е един развален годеж в днешно време? Ако сър Амброуз умре, Лоримър ще се ожени за богато момиче, а не за бедно. Това може да е важно за него, а може и да не е — зависи от финансовото му състояние. Ако открия, че имотът му е ипотекиран, а мисис Бантри нарочно е скрила този факт от нас, ще предявя претенции за нарушаване на правилата. Сега мисис Карпентър. Знаете ли, аз подозирам мисис Карпентър. От една страна тези бели ръце, от друга — отличното й алиби за времето, когато листата са били брани. Никога не вярвам на алибита. Имам и още една причина да я подозирам, но ще я запазя за себе си. Все пак, ако трябва накрая да се спра на някого, бих посочил мис Мод Уай, защото срещу нея има повече улики, отколкото срещу другите.
— Следващият — рече мисис Бантри и посочи доктор Лойд.
— Мисля, че грешите, Клидъринг, като се придържате към теорията, че смъртта на момичето не е била случайна. Убеден съм, че убиецът е възнамерявал да премахне сър Амброуз. Не мисля, че младият Лоримър е имал необходимите познания. Склонен съм да смятам, че виновната е мисис Карпентър. Дълго време е живяла със семейството, познавала е добре здравословното състояние на сър Амброуз и лесно е могла да направи така, че това момиче Силвия (която, сама казахте, била доста глупава) да набере нужните й листа. Признавам, че не съзирам мотив, но ще се осмеля да предположа, че сър Амброуз някога е направил завещание, в което тя е била упомената. Това е най-доброто, което мога да измисля.
Сочещият пръст на мисис Бантри се премести към Джейн Хелиър.
— Не зная какво да кажа — започна Джейн. — Освен това — защо да не го е извършило самото момиче? В края на краищата то е занесло листата в кухнята. А и вие казвате, че сър Амброуз упорито се е противопоставял на женитбата й. След смъртта му тя е щяла да получи парите и възможността веднага да се омъжи. Сигурно е познавала здравословното състояние на сър Амброуз също толкова добре, колкото и мисис Карпентър.
Пръстът на мисис Бантри бавно се насочи към мис Марпъл.
— Сега е ваш ред, професорке! — рече тя.
— Сър Хенри го каза съвсем ясно… много ясно, наистина — започна мис Марпъл. — А доктор Лойд също беше прав в това, което каза. И двамата имат много точни попадения. Струва ми се обаче, че доктор Лойд не осъзнава докрай един аспект от това, което каза. Видите ли, след като не е бил лекар на сър Амброуз, той не може с точност да определи от какво сърдечно заболяване е страдал стареца, нали?