Тя спря и сбърчи чело. Да измисли дори едно просто име се оказа прекалено трудно за нея. Сър Хенри й се притече на помощ.
— Да го наречем ли „Ривърбъри“? — предложи авторитетно той.
— О, да, би било прекрасно. Ривърбъри, ще го запомня. Та, както казах, тази… моя приятелка… беше в Ривърбъри със своята театрална трупа и там се случи нещо много любопитно.
Тя отново свъси чело.
— Много е трудно — рече жално тя — да кажеш точно това, което искаш. Човек се обърква и не може да започне с онова, което трябва.
— Справяте се чудесно — насърчи я доктор Лойд. — Продължавайте.
— Ами стана нещо странно. Повикаха моята приятелка в полицейския участък и тя отиде. Изглежда бил извършен обир в едно крайречно бунгало и те арестували някакъв младеж, който им разказал някаква много необичайна история. И затова я извикали. Тя никога преди не била викана в полицейски участък, но те се държали много любезно с нея… наистина много любезно.
— Така ще е било, сигурен съм — каза сър Хенри.
— Сержантът, мисля, че беше сержант… или пък май беше инспектор, й предложил стол, обяснил й случилото се и, разбира се, аз веднага разбрах, че е станала някаква грешка…
„Аха — помисли си сър Хенри. — Ето на — «аз». Така си и знаех.“
— Приятелката ми така каза — продължи Джейн невъзмутимо, без да се усети, че се е издала. — Тя им обяснила, че репетирала в хотела със своята дубльорка и че никога не била чувала за този мистър Фокнър. А сержантът каза: „Мис Хел…“ — тя спря и се изчерви.
— Мис Хелман — предложи сър Хенри и очите му проблеснаха.
— Да… да, това име става. Благодаря ви. Та той каза: Е, мис Хелман, навярно е станала някаква грешка, тъй като зная, че сте отседнали в хотел „Бридж“. После ме попита дали бих възразила, ако направят очна ставка… или аз да бъда подложена на очна ставка, не помня вече.
— Това всъщност е без значение — успокои я сър Хенри.
— Както и да е. Имаше предвид очна ставка с младия мъж. Затова им казах: „Разбира се, че нямам нищо против.“ Те го доведоха и ме представиха: „Това е мис Хелиър“ и… О! — Джейн спря със зяпнала уста.
— Няма нищо, скъпа — утеши я мис Марпъл. — Знаете ли, ние и без друго бяхме на път да познаем. А и не сте ни казали името на града или нещо, което ще е от по-особено значение.
— Ох! — каза Джейн. — Исках да го разкажа така, сякаш се е случило с някой друг. Но е трудно, нали? В смисъл че човек постоянно забравя.
Всички я увериха, че наистина е много трудно и тя, успокоена и вече по-уверена, продължи объркания си разказ:
— Той беше симпатичен… доста симпатичен. Млад и с червеникава коса. Като ме видя, направо зяпна. А сержантът го попита: „Тази ли е дамата?“ и той отвърна: „Не, всъщност не. Какъв глупак съм бил!“ Аз му се усмихнах и му казах, че няма значение.
— Мога да си представя картинката — обади се сър Хенри.
Джейн Хелиър се намръщи.
— Я да видя… как ще е по-добре да продължа?
— Да речем, че ни разкажете за какво е ставало въпрос, скъпа — рече мис Марпъл толкова мило, та никой да не си помисли, че я иронизира. — Искам да кажа какво е сгрешил младежът и какъв е бил този обир.
— О, да — отвърна Джейн. — Ами, видите ли, този младеж — Лесли Фокнър му беше името, написал пиеса. Всъщност написал бил няколко пиеси, въпреки че нито една от тях не е била поставена. И той ми изпратил тази пиеса да я прочета. Аз не знаех за това, разбира се, защото получавам стотици пиеси и чета лично много малко от тях. Само тези, които ми говорят нещо. Както и да е, това беше и изглежда, че този мистър Фокнър получил писмо от мен, само че се оказа, че в действителност не е от мен… разбирате, нали… — Тя притеснено замълча и те я увериха, че разбират. — В писмото съм казала, че съм прочела пиесата и много съм я харесала и дали той не можел да ме посети, за да я обсъдим. На писмото бил посочен и адресът — Ривърбъри, Бунгалото. Така че мистър Фокнър бил ужасно доволен и тръгнал, за да дойде на това място — Бунгалото. Вратата отворила някаква прислужница и той попитал за мис Хелиър. Тя му отвърнала, че мис Хелиър е там и че го очаква, въвела го във всекидневната и към него се приближила една жена. Съвсем в реда на нещата той решил, че това съм аз, което е странно, защото той ме е виждал на сцена, а снимките ми са добре познати, нали?
— Надлъж и нашир из цяла Англия — съвсем на място отбеляза мисис Бантри. — Но често има голяма разлика между снимката и човека, скъпа Джейн. А също и човек изглежда различно под светлините на рампата и извън сцената. Помнете, че не всяка актриса може да издържи така успешно на това изпитание, както вие.