Джейн изглеждаше по-объркана от всякога.
— И това прави случая за вас съвършено ясен, мис Марпъл — рече сър Хенри и премигна.
Но за негова изненада, мис Марпъл поклати глава.
— Не, боя се, че не. Трябва да призная, че аз самата съм в голямо недоумение. Зная само, че жените трябва да се поддържат една друга. В критични случаи човек трябва да защищава интересите на собствения си пол. Мисля, че това е поуката от историята, която мис Хелиър ни разказа.
— Трябва да призная, че този етичен аспект на загадката ми убягна — каза важно сър Хенри. — Вероятно ще оценя правотата на вашето мнение по-добре, ако мис Хелиър ни разкрие отговора.
— А? — рече Джейн силно озадачена.
— По детски се казва „предаваме се“. Вие и само вие, мис Хелиър, имахте високата чест да ни представите такава съвършено неразрешима загадка, че дори мис Марпъл трябваше да се признае за победена.
— Всички ли се предавате? — попита Джейн.
— Да — след кратката тишина, в която той чакаше някой друг да вземе думата, сър Хенри отново влезе в ролята си на говорител. — Така да се каже, ние се издигнахме или провалихме с несъвършените хипотези, които се опитахме да предложим. По една за простосмъртните мъже, две за мис Марпъл и около дузина за мисис Б.
— Не бяха дузина — рече мисис Бантри. — Бяха вариации на една и съща тема. И колко пъти ще трябва да ви казвам, че не искам да ме наричате „мисис Б.“!
— Значи всички се предавате — замислено повтори Джейн. — Много интересно.
Тя се облегна в креслото си и захвана да поглажда ноктите си с разсеяно изражение.
— Е? — каза мисис Бантри. — Хайде, Джейн, какъв е отговорът?
— Отговорът?
— Да. Какво се случи всъщност?
Джейн втренчено я погледна.
— Нямам ни най-малка представа.
— Какво?
— Винаги ми е било чудно. Мислех си, че тъй като вие всички сте толкова умни, все един от вас ще може да ми отговори.
Всички бяха обзети от раздразнение. Нищо лошо нямаше в това, че Джейн бе толкова красива, но в този миг всички разбраха, че глупостта й надхвърля всякакви граници. Дори и най-съвършената красота не би могла да й бъде извинение.
— Искате да кажете, че истината никога не бе открита? — попита сър Хенри.
— Да. Ето затова, както казах, аз наистина мислех, че вие ще можете да ми дадете отговора. — Гласът й звучеше обидено. Ясно бе, че според нея тя беше тази, която трябва да се сърди.
— Ами аз… аз… — започна полковник Бантри, но не можа да довърши.
— Вие направо можете да подлудите човек, Джейн — обади се и съпругата му. — Както и да е, сигурна съм и винаги ще бъда, че аз бях правата. Ако просто ни кажете истинските имена на хората, ще съм убедена докрай.
— Не мисля, че мога да го направя — бавно изрече Джейн.
— Да, скъпа — додаде и мис Марпъл. — Мис Хелиър не може да направи това.
— Разбира се, че може — каза мисис Бантри. — Не бъдете толкова великодушна, Джейн. На нас, възрастните хора, ни е нужно да поклюкарстваме сегиз-тогиз. Във всеки случай кажете ни поне кой е градският големец.
Но Джейн поклати глава и мис Марпъл продължи да защищава момичето по своя старомоден маниер.
— Сигурно всичко това е било доста шокиращо — допълни тя.
— Не — прямо й отвърна Джейн. — Мисля… мисля, че дори ми беше забавно.
— Е, вероятно е било така — каза мис Марпъл. — Сигурно е нарушило поне монотонното ежедневие. Коя пиеса представяхте?
— Смит.
— А, да, не беше ли на мистър Съмърсет Моъм? Мисля, че неговите пиеси са много умни. Гледала съм ги почти всичките.
— Припомняте си я за турнето през есента, нали? — попита мисис Бантри.
Джейн кимна.
— Е — каза мис Марпъл и се изправи. — Трябва да си вървя. Вече е късно. Но вечерта беше много приятна, а така също и съвсем необичайна. Мисля, че разказът на мис Хелиър печели първото място. Не сте ли съгласни?
— Съжалявам, че ви ядосах — каза Джейн. — Имам предвид това, че не зная края. Предполагам, че трябваше да ви го кажа по-рано.
Гласът й прозвуча жално. Доктор Лойд галантно й се притече на помощ.
— Скъпа млада госпожице, на защо? Представихте ни една много интересна загадка, с която да поупражним нашата съобразителност. Съжалявам единствено за това, че никой от нас не можа да я разреши убедително.