— Говорете само за себе си — каза мисис Бантри. — Аз я разреших. Убедена съм, че е така.
— Знаете ли, наистина мисля, че е така — рече Джейн. — Това, което казахте, звучеше много правдоподобно.
Доктор Лойд учтиво подкрепяше мис Марпъл, докато тя си обуваше галошите. „Просто за всеки случай“ — както поясни старата дама. Докторът се готвеше да я придружи до старомодния й дом. Увита в няколко вълнени шала, мис Марпъл още веднъж пожела на всички лека нощ. Най-накрая се спря пред Джейн Хелиър, наведе се към нея и зашепна нещо в ухото й. Джейн изпусна едно сепнато „О!“ достатъчно силно, че накара останалите да обърнат глави.
Усмихвайки се и кимайки, мис Марпъл излезе през вратата, а Джейн остана да гледа подире й.
— Ще си лягате ли, Джейн? — попита мисис Бантри. — Какво ви е? Гледате, като че ли сте видели призрак!
Джейн се съвзе и дълбоко въздъхна, дари двамата мъже с една зашеметяващо красива усмивка и последва домакинята си по стълбите. Мисис Бантри влезе с нея в стаята й.
— Огънят почти е загаснал — каза мисис Бантри, като започна ядосано да го разравя, но без резултат. — Не могат да го стъкват както трябва. Колко глупави са прислужниците! Все пак мисля, че тази вечер останахме доста до късно. Ау, всъщност е минало един.
— Мислите ли, че има много хора като нея? — попита Джейн Хелиър.
Тя седеше отстрани на леглото, явно потънала в размисъл.
— Като прислужницата ли?
— Не. Като онази странна старица… как й беше името… Марпъл?
— О, не знам. Предполагам, че има доста като нея в едно малко селце.
— О, Боже — каза Джейн. — Не знам какво да правя. — И тя дълбоко въздъхна.
— Какво има?
— Тревожа се.
— За какво?
— Доли — Джейн Хелиър изведнъж стана абсолютно сериозна. — Знаете ли какво ми прошепна тази чудата старица, преди да си тръгне?
— Не. Какво?
— Тя каза: „Ако съм на ваше място, няма да го направя, скъпа. Никога не се оставяйте в ръцете на друга жена, дори да мислите за момента, че ви е приятелка.“ И знаете ли, Доли, това е абсолютно вярно.
— Тази максима? Да, вероятно. Но не виждам връзката.
— Смятам, че никога не трябва да се доверяваш на една жена. А аз съм в ръцете й. Не бях се замисляла за това.
— Каква е тази жена, за която говорите?
— Нета Грийн — дубльорката ми.
— Какво, да му се не види, знае мисис Марпъл за вашата дубльорка?
— Мисля, че се е досетила… но не разбирам как.
— Джейн, ще бъдете ли любезна да ми обясните за какво става дума?
— За историята. Тази, дето я разказах. О, Доли, тази жена… нали знаете… тази, дето ми отне Клод?
Мисис Бантри кимна, като веднага се сети за първия от несполучливите бракове на Джейн. Тогава тя бе омъжена за Клод Евърбъри — актьора.
— Той се ожени за нея, а аз можех да му кажа какво го очаква. Клод не знае, но тя има любовна връзка със сър Джоузеф Салмън. Срещат се през уикендите в бунгалото, за което говорих. Исках да я разоблича, исках всички да разберат що за жена е тя. И, виждате ли, чрез един обир всичко щеше да излезе наяве.
— Джейн! — въздъхна мисис Бантри. — Вие ли скалъпихте историята, която ни разказахте?
Джейн кимна.
— Затова избрах Смит. В тази пиеса нося дрехи на прислужница. Така че щяха да са ми под ръка. А когато ме извикат в полицейския участък, най-лесното нещо на света щеше да бъде да кажа, че репетирам ролята с дубльорката си в хотела. Но всъщност, разбира се, ние щяхме да бъдем в бунгалото. Просто трябваше да отворя вратата, да донеса коктейлите, а Нета да се престори на мен. Разбира се, той повече нямаше да я види, така че нямаше да има никаква опасност да я разпознае. А аз мога да направя така, че да изглеждам доста различно като прислужница, а освен това човек не гледа на прислужниците като на хора. Планирали бяхме след това да го изкараме вън на пътя, да задигнем кутията за бижута, да телефонираме на полицията и да се върнем в хотела. Не бих искала младия мъж да страда, а сър Хенри каза, че изглежда не е страдал, нали? А тя щеше да бъде по страниците на вестниците и прочие… и Клод щеше да разбере каква е тя всъщност.
Мисис Бантри седна и изохка.
— О, бедната ми глава! И през цялото време сте ни лъгали… Джейн Хелиър, как може така да мамите! Като си помисля само как ни предадохте нещата!