— Аз съм добра актриса — самодоволно каза Джейн. — И винаги съм била такава, каквото и да говорят хората. Изобщо не се издадох, нали?
— Мис Марпъл беше права — промърмори мисис Бантри. — За личните чувства. Ами да, всичко е съвсем лично. Джейн, доброто ми дете, не разбирате ли, че кражбата си е кражба и могат да ви пратят в затвора?
— Да, ама никой от вас не позна — каза Джейн. — Освен мис Марпъл. — Тревожното изражение се върна на лицето й. — Доли, мислите ли наистина, че има много като нея?
— Честно казано, не — рече мисис Бантри.
Джейн отново въздъхна.
— Все пак по-добре е човек да не рискува. И аз, разбира се, ще завися от Нета, съвсем вярно. Може да се обърне срещу мен, да започне да ме изнудва или кой знае какво. Тя ми помогна да изпипаме всичко в подробности и твърдо заяви, че е на моя страна, но човек никога не може да е сигурен с жените. Не, мисля, че мис Марпъл беше права. По-добре да не рискувам!
— Но, скъпа, вие вече сте рискували.
— О, не — Джейн широко разтвори сините си очи. — Не разбирате ли? Това още не се е случило! Аз… е, така да се каже, направих нещо като генерална репетиция.
— Заявявам, че не разбирам професионалния жаргон — каза с достойнство мисис Бантри. — Искате да кажете, че това е бъдещ проект? А не нещо вече извършено?
— Щях да го направя тази есен… през септември. А сега не знам какво да сторя.
— А Джейн Марпъл разбра… всъщност стигна до истината, а не ни каза — рече гневно мисис Бантри.
— Мисля затова каза онова… дето жените трябвало да се поддържат една друга. Не би ме издала пред мъже. Много мило от нейна страна. Нямам нищо против, че вие го научихте, Доли.
— Добре, но зарежете тази идея, Джейн. Моля ви!
— Мисля, че така и ще направя — промърмори мис Хелиър. — Може да изникнат и други мис Марпъл…
Глава XIII
Смърт чрез изнудване
Бившият комисар от Скотланд Ярд — сър Хенри Клидъринг, беше отседнал при едни свои приятели — семейство Бантри, в дома им недалеч от малкото селце Сейнт Мери Мийд.
В събота сутринта, докато слизаше за закуска в удобния за гостите час — десет и петнадесет, той почти се сблъска на вратата на трапезарията със своята домакиня — мисис Бантри. Тя стремително изхвръкна от стаята, очевидно в състояние на голяма възбуда и тревога. Полковник Бантри седеше на масата с лице по-червено от обичайното.
— Добро утро, Клидъринг — поздрави го той. — Хубав ден. Сядайте и започвайте.
Сър Хенри се подчини. Докато се настаняваше на мястото си, където бе поставена чиния с бъбреци и бекон, домакинът му продължи:
— Тази сутрин Доли е малко разстроена.
— Да… ъ-ъ-ъ… и аз така си помислих — меко отвърна сър Хенри. Той леко се почуди. Домакинята му беше с ведър нрав, който рядко се помрачаваше от различни настроения. Доколкото сър Хенри знаеше, нейната единствена страст бе градинарството.
— Да — каза полковник Бантри. — Една новина, която получихме тази сутрин, я разстрои. За едно селско момиче… дъщерята на Емът… Емът, дето държи „Синия глиган“.
— А, да, разбира се.
— Мда-а-а — замислено повтори полковник Бантри.
— Хубаво девойче. Ала загазило — забременяло. Обичайните истории. Спорихме с Доли за това. Глупаво от моя страна. Жените изобщо не разбират. Доли с все сили защищаваше момичето. Нали ги знаете жените — мъжете били зверове и прочие, и прочие. Ала не е толкова просто — не и в днешно време. Момичетата знаят какво правят. Човек, който прелъстява една девойка, не е непременно негодник. Доста често в тези случаи вината се разпределя по равно. Аз самият много харесвам младия Сандфорд. Бих го нарекъл млад глупак, а не дон Жуан.
— Този Сандфорд ли е докарал неприятности на момичето?
— Така изглежда. Разбира се, лично аз не зная нищо — предпазливо отбеляза полковникът. — Всичко са само клюки и брътвежи. Знаете що за село е това! Както казах, нищо не знам. Не съм като Доли — да правя прибързани заключения, да сипя навсякъде обвинения. Дявол го взел, човек доста трябва да внимава с приказките си! Нали знаете, следствие и прочие…
— Следствие ли?
Полковник Бантри го изгледа.
— Да. Не ви ли казах? Момичето се е удавило. Затова е целият този шум.
— Голяма неприятност — отбеляза сър Хенри.
— Естествено, че е неприятно. Аз сам не искам да мисля за това. Бедното малко дяволче! Всички казват, че баща й е суров човек. Предполагам, че тя просто не е можела да приеме последствията.