— Нужна ли е била много сила?
— Мисля, че не. Не е имало борба… момичето е било изненадано. Стояло е на тясно мостче, дъските му са били хлъзгави. Най-лесното нещо на света е било да я хвърлят оттам — от тази страна няма парапет.
— Имате ли доказателства, че трагедията е станала именно там?
— Да. Имаме показанията на едно момче — Джими Браун, на дванадесет години. Бил е в горичката от другата страна. Чул някакъв вик откъм моста, последван от плясък във водата. Било е по здрач, нали знаете, трудно се е виждало каквото и да е. Малко по-късно видял нещо бяло да се носи във водата и хукнал за помощ. Измъкнали я, но било твърде късно, за да я върнат към живот.
Сър Хенри кимна.
— Момчето видяло ли е някого на моста?
— Не, но както ви казах, било е по здрач, а и там винаги има мъгла. Ще го попитам дали е видял някого преди или след това. Видите ли, той съвсем естествено е допуснал, че момичето само се е хвърлило. В началото всеки би си помислил така.
— Все пак у нас е бележката — каза инспектор Друит и се обърна към сър Хенри. — Бележка в джоба на мъртвото момиче, сър. Била е написана с нещо като молив за скици и въпреки че хартията бе подгизнала цялата, ние успяхме да разчетем написаното.
— И какво пишеше?
— Била е от младия Сандфорд. „Добре — пише в нея, — ще се срещнем на моста в осем и тридесет — Р. С.“ Сигурно е, че е било към осем и половина… или няколко минути по-късно, тогава Джими Браун е чул вика и плясъка във водата.
— Не зная познавате ли изобщо Сандфорд — продължи полковник Мелчит. — Тук е от около месец. Един от онези съвременни млади архитекти, които строят чудати къщи. Сега точно строи къща за Алингтън. Бог знае как ще изглежда тя! Предполагам, че ще е пълна с ония модерни джунджурии. Стъклена маса за вечеря и хирургически столове, направени от стомана и брезент. Това не е от значение в случая, но показва що за човек е Сандфорд. Нали знаете, болшевик, без никакъв морал.
— Прелъстяването — меко каза сър Хенри — е доста древно престъпление, въпреки че, разбира се, не е по-старо от убийството.
Полковник Мелчит втренчено го изгледа.
— О, да! — каза той. — Съвсем вярно, съвсем вярно.
— Е, сър Хенри — обади се и Друит. — Ето на — неприятна работа, но поне е ясна. Момичето е загазило от младия Сандфорд. Сетне той се е канел да духне пак за Лондон. Има си момиче там — една хубава млада дама, за която бил сгоден. Е, разбира се, ако тя чуеше за тази работа, това щеше да му се отрази доста зле. Среща се с Роуз на моста, вечерта е мъглива, няма никой наоколо, хваща я за раменете и я хвърля във водата. Истинска млада свиня, заслужава това, което го очаква. Така мисля аз.
Сър Хенри помълча минута-две. Долови някакво силно подмолно настроение, основаващо се на местните предразсъдъци. Един авангарден архитект вероятно не би се ползвал с добра репутация в консервативно селце като Сейнт Мери Мийд.
— Предполагам няма съмнение, че този Сандфорд всъщност е бил бащата на нероденото дете? — попита той.
— Съвсем ясно е, че той е бащата — каза Друит. — Роуз Емът се изпуснала пред баща си. Мислела си е, че Сандфорд щял да се ожени за нея. Да се ожени, как не!
„Боже мой — помисли си сър Хенри, — като че ли съм се върнал в мелодрама от средновикторианската епоха. Наивно момиче, негодникът от Лондон, суровият баща, измяната… трябва ни само и един предан местен любовник. Да, мисля че е време да се позаинтересувам и за него.“
И той каза на глас:
— Нямаше ли момичето свой приятел от селото?
— Имате предвид Джо Елис? — попита инспекторът. — Джо е добър момък. Дърводелец по занаят. Ех, да си беше стояла при Джо…
Полковник Мелчит кимна одобрително.
— Човек трябва да се държи за хората от своята черга — отсече той.
— Как прие Джо всичко това? — попита сър Хенри.
— Никой не знае — каза инспекторът. — Потаен момък е този Джо, затворен. Всичко, което правеше Роуз, за него беше добро. Въртеше го на малкия си пръст. Сигурно се е надявал, че тя ще се върне при него някой ден. Навярно така си е мислел.
— Бих искал да го видя — рече сър Хенри.
— О, ще го посетим — каза полковник Мелчит. — Ще работим по всички направления. Лично аз мислех първо да отидем при Емът, после при Сандфорд, и тогава чак да се видим с Елис. Това устройва ли ви, Клидъринг?