Да, сър Хенри знаеше. Хора като Джо Елис са особено уязвими. Те сляпо се доверяваха. Но точно поради тази причина шокът от откритието навярно би могъл да е по-голям.
Той си тръгна от къщата объркан и озадачен. Беше в задънена улица. Цялата вечер вчера Джо Елис е работил вкъщи. Всъщност през цялото време е бил пред очите на мисис Бартлет. Можеше ли човек да пренебрегне този факт? Нямаше какво да се противопостави на това — освен може би подозрително бързият отговор от страна на Джо Елис — онова предположение, че предварително е заучил отговора си.
— Е — обади се Мелчит. — Това сякаш напълно изясни нещата, а?
— Да, сър — съгласи се инспекторът. — Сандфорд е нашият човек. Нищо не потвърждава невинността му. Всичко е ясно като бял ден. По моему момичето и баща му са се опитвали… е, ами… всъщност да го изнудват. Не е имал кой знае колко много пари… а пък не е искал тази работа да стига до ушите на младата му дама. Бил е отчаян и е действал по съответния начин. Какво ще кажете вие, сър? — добави той и почтително се обърна към сър Хенри.
— Така изглежда — призна сър Хенри. — И все пак… трудно мога да си представя Сандфорд да извърши такава жестока постъпка.
Но докато говореше, той си даваше сметка, че това възражение трудно би могло да се приеме. И най-кроткото животинче е способно на изумителни неща, когато е притиснато до стената.
— Въпреки това бих искал да видя и момчето — изведнъж рече той. — Това, дето е чуло вика.
Джими Браун се оказа интелигентно дете, доста дребен за възрастта си, с умно и дори хитро личице. Изгаряше от желание да го разпитват и доста се разочарова, когато прекъснаха драматичния му разказ за това, което се бе случило през фаталната нощ.
— Разбрах, че си бил от другата страна на моста — каза сър Хенри. — Не от страната на селото, а от другата. Видя ли някого там, докато минаваше по моста?
— Някой се разхождаше в гората. Мисля, че беше мистър Сандфорд — онзи господин — архитектът, дето строи странната къща.
Тримата мъже си размениха бързи погледи.
— Било е десетина минути преди да чуеш писъка?
Момчето кимна.
— Видя ли някой друг… откъм страната на селото?
— Един мъж идваше по пътеката от онази страна. Вървеше бавно и си подсвиркваше. Май беше Джо Елис.
— Но не си могъл да видиш кой е бил всъщност — рязко рече инспекторът. — Било е на здрачаване, а и при тая мъгла…
— Заради мелодията, което си подсвиркваше — отвърна момчето. — Джо Елис винаги си свирка една и съща мелодия: „Искам тя да е щастлива“. Само нея знае.
Той говореше с презрението на съвременния млад човек спрямо всичко старомодно.
— Всеки може да си подсвирква — рече Мелчит. — Към моста ли идваше?
— Не. Отиваше към селото.
— Не мисля, че трябва да се занимаваме с това неустановено лице — каза Мелчит. — Чул си вика и плясъка, а след няколко минути си видял тялото да се носи по течението. Изтичал си за помощ, като си се върнал по моста, минал си по него и си се упътил право към селото. Не си ли видял някого в близост до моста, като си отивал за помощ?
— Мисля, че видях двама мъже с ръчна количка по пътеката до реката, но те бяха по-далечко и не мога да кажа дали отиваха нанякъде или се връщаха. И тъй като къщата на мистър Джайлс беше най-близко — аз отидох там.
— Добре си се справил, момчето ми — похвали го Мелчит. — Постъпката ти ти прави чест. Действал си много благоразумно. Ти си скаут, нали?
— Да, сър.
— Много добре. Наистина много добре.
Сър Хенри мълчеше и мислеше. Измъкна от джоба си късче хартия, погледна го и поклати глава. Изглеждаше невъзможно и все пак…
Той реши да се отбие при мис Марпъл.
Тя го прие в своята хубава, малко претрупана старомодна дневна.
— Дойдох да ви осведомя за хода на работата — каза сър Хенри. — Боя се, че от наша гледна точка нещата не вървят добре. Ще арестуват Сандфорд. И трябва да кажа, че, по моему, не без основание.
— Не открихте ли нещо в… как да кажа… в подкрепа на моята хипотеза? — Тя изглеждаше объркана, разтревожена. — Може би съм сгрешила… много съм сгрешила. Вие имате такъв голям опит, със сигурност бихте стигнали до моя отговор, ако бях права.
— От една страна — започна сър Хенри, — не мога да го повярвам. От друга сме изправени през безупречно алиби. Джо Елис е слагал лавици в кухнята през цялата вечер и е бил пред погледа на мисис Бартлет.