— И аз някога бях на двайсет и няколко. Прибирай се. И някой ден сигурно ще направиш същото за някое друго момиче. — Даде й знак с ръка да си тръгва. — Не се притеснявай, момчетата няма да разберат. Ще ти звънна, когато стане време да прибереш Барт.
Джос нямаше нужда от още увещания. Всъщност повече се страхуваше, че ако остане да изпълнява задълженията си в обичайната тишина, със сигурност ще заспи на стола.
— Благодаря ти — каза искрено. — Наистина. Дължа ти услуга.
— Я стига — махна с ръка по-възрастната жена. — Нали и аз съм била млада. Знам какво значи да се радваш на живота.
Само ако знаеше. Все пак Джос предпочиташе да се добере до къщата и да се наспи добре, вместо да разказва не толкова интересната история за това как прекара предишната нощ. Затова отново благодари на Джулия и подкара колата си към дома на семейство Оливър.
Сама. Най-сетне щеше да остане за малко сама. За първи път от… от три месеца! Чувстваше се почти замаяна от предвкусваното удоволствие, когато спря на алеята пред входа.
Забеляза тъмнозеления „Сааб“, паркиран на отсрещната страна на улицата, но тъй като бе спрял по-близо до двора на съседната къща, отколкото до тяхната, не му придаде никакво значение.
Не и докато не влезе вътре и не чу странен мъжки глас. Всъщност не ставаше въпрос за членоразделна реч, а по-скоро за странно грухтене, което беше малко вероятно да идва от Кърт Оливър, но във всеки случай идваше от спалнята на семейството, която се намираше през две врати от собствената й стая.
За момент застина на мястото си, чудейки се какво да прави.
Ето, това беше доказателството, че грехът, в който Дийна се бе опитала да я обвини и дори я бе осъждала заради него, бе извършван от самата нея. Теоретично, Джос би могла просто да вземе телефона си и да заснеме прелюбодеянието на работодателката си. Това би направило живота й много по-лесен.
Но все пак… бррр.
Не можеше да го направи. Независимо колко ужасно се отнасяше към нея Дийна, което си беше самата истина, не можеше да се насили да отвори вратата и да я снима, докато прави секс с друг.
От друга страна, нямаше как да остане в този дом и да се преструва, че нищо не се е случило. Очевидно домакинята не бе очаквала някой да се окаже в къщата, защото бе оставила вратата на спалнята открехната.
Джос се промъкна в стаята си колкото се може по-тихо, набра номера на Сандра и прошепна в слушалката:
— Помощ!
— Какво се е случило? — отзова се веднага приятелката й, без да си направи труда да попита кой се обажда.
Прекрасно беше, че се бяха сближили достатъчно и не им се налагаше да се обясняват кой кого и за какво го търси.
— Оставих Барт да си поиграе у негов приятел — все така тихо обясни Джос, като се отдалечи от вратата, доколкото беше възможно. — Прибрах се у дома и без да искам, станах свидетелка на доста похотлива сцена в спалнята.
— Оу! — беше първата реакция на Сандра. И после: — Сигурно са се поразпуснали, защото все пак това е техният дом, а и са били сигурни, че си излязла с детето.
— Само че това не е той — нетърпеливо прошепна Джос. — Искам да кажа, мъжът в спалнята не е господин Оливър. Мисля, че тя има тайна връзка. И колкото и да ми е удобно да я изоблича, много, много, много повече ми се иска да избягам оттук и да се престоря, че нямам представа какво става.
— Я чакай малко — настойчиво каза Сандра. — Като се има предвид как се отнася към теб, всичко това би могло да се обърне в твоя полза.
— Знам, но… — Джос потръпна. — Не, няма начин. Е, какво да правя?
— В такъв случай — категорично започна Сандра — дръж телефона до ухото си и ако някой влезе неочаквано, започни да говориш така, сякаш през цялото време си слушала мен, а не тях. Ще държа линията заета, за да не би някой да ти се обади в най-неподходящия момент.
— Добре. — Джос си пое дълбоко въздух. — Добре. Сега пристъпям тихо и… излизам в коридора.
— Ооох! — разнесе се откъм спалнята точно преди вратата да се отвори с трясък и слаб мъж с руса, почти бяла коса и точно толкова светла козя брадичка да изскочи от стаята гол и с почти комично голям втвърден член. — Ела да ме хванеш, момчето ми! — извика той, очевидно не забелязал присъствието на момичето. — Ако ти стиска!
— Ако ми стиска? — За нейна огромна изненада, гласът не беше на Дийна Оливър.
Беше на Кърк Оливър.
Нямаше как да сбърка, защото стопанинът на дома се появи в коридора веднага след русия непознат, гол като него и не по-малко възбуден, макар и с не толкова завидно мъжко достойнство.