Холдън Бенингтън. Щеше да вечеря с Холдън Бенингтън. Просто не беше за вярване. Но от друга страна, напоследък животът й бе приел неочакван обрат. Промяната не се изразяваше единствено в това, че изобщо не се бе удивила от откритието, че Сандра работи като оператор на секстелефон. Въпреки че никога не би го допуснала.
Това само идваше да покаже колко малко познава хората, въпреки че се бе смятала за експерт след толкова години, прекарани в ресторантьорския бизнес.
По-късно Лорна не си спомняше почти нищо от вечерта, прекарана в „Клайдс“.
Случилото се след това буквално го беше заличило.
След вечерята се върнаха в апартамента й, където Лорна предложи на Холдън чаша бира.
— О, с удоволствие — каза той. — Само че ти си стой, ще си я взема сам. Не е необходимо да ми я сервираш.
— Нямам нищо против — съгласи се тя, мислейки за боклуците, които би могъл да забележи в хладилника й: картонени кутии с недоядена китайска храна, пай с фъстъчено масло от ресторанта, всички възможни сирена, съществуващи в света, и напитки за отслабване, които бяха толкова стари, че върху бутилките все още стоеше старото лого на компанията производител.
Оказа се, че всичко това няма значение, защото двамата се изправиха едновременно и тръгнаха към кухнята, блъскайки се в тясното пространство, и тогава — така и не можеше да си спомни как се беше случило — се озоваха в прегръдките си, целувайки се толкова горещо, че ако устните им бяха от восък, на мига щяха да се разтопят.
Холдън се оказа изключително умел, знаейки точно какви движения да направи, за да повиши възбудата й за отрицателно време.
Само допреди две седмици за нищо на света не би допуснала, нито дори би помислила, че може да прави секс с него. А сега нямаше търпение да го освободи от дрехите му. Това беше лудост. Не биваше да действа толкова импулсивно. Отдръпна се и каза, останала съвсем без дъх:
— Какво правиш? Може би трябва да го обмислим, преди да стигнем по-далеч.
Той се засмя кратко и тя забеляза как около чудесните му сини очи се образуваха леки бръчки.
— Очаквам този момент от мига, в който те видях за първи път — каза и я целуна отново.
— Но… — подхвана Лорна и пак се отдръпна. Съвпадение, помисли си. Трябваше да помисли, преди да се поддаде на изкушението.
— Замълчи — нареди Холдън с усмивка, след което отново притисна устните си към нейните, карайки стомаха й да се свие.
— Почакай малко — помоли го Лорна. Нещо не беше наред. Трябваше да го попита какво означава всичко това и какво бъдеще би могло да ги очаква. Ако нещата се случеха, щеше ли това да се превърне в поредната случайна авантюра? — О, по дяволите всичко! — отсече накрая, осъзнала, че сега не е моментът да мисли за съвпаденията и евентуалните последици от тях.
За това щеше да има много време в бъдеще.
Като се изключи това, че адвокатът, с когото я свърза Сандра, непрекъснато се обръщаше към Джос, назовавайки я Пенелопе, разговорът се оказа изключително полезен за нея. Той я увери, че щом е била принуждавана да върши неща, които не са включени в наемния й договор, не е длъжна да се придържа към него. Било разумно да ги предизвести или да остане в дома им, докато си намерят друга детегледачка, но дори това не било задължително.
Въпреки това, Джос не беше съвсем уверена, когато отиде да потърси Дийна Оливър, за да й съобщи новината. Дийна оправяше маникюра си и гледаше следобедно шоу по телевизията.
— Госпожо Оливър! — Искаше й се да звучи по-самоуверено, но никога преди не й се бе налагало да напуска, защото не й харесва работата, тъй като се бе захванала с нея веднага след завършването на училище. — Може ли да поговоря с вас?
Жената преднамерено задържа погледа си върху екрана, после неохотно се обърна към момичето:
— Предаването още не е свършило.
— Така е, но момчетата ги няма в момента, а аз наистина трябва да обсъдя с вас важен въпрос.
С дълбока въздишка на отегчение Дийна насочи дистанционното към телевизора, натисна на пауза и отправи към Джос леден поглед. Как един човек би могъл да разговаря с друг с такова изражение, момичето никак не можеше да разбере.
— Какво има? — високомерно подхвана Дийна.
На Джос й направи впечатление, че не я покани да седне. Много добре. Така щеше да й бъде по-лесно да напусне стаята след края на разговора.