Ако някога имате нужда от нещо, ако изпаднете в беда или просто пожелаете да си поговорите с някого, моля ви, обадете се на мобилния ми телефон. Номерът е 240-555-3432. Можете да ми пишете на електронния адрес: NewShuz@greglist.biz.
Грижете се за себе си, момчета. Никога няма да ви забравя!“
Натисна бутона за изпращане и забърза надолу по стълбите, надявайки се да не привлече отново вниманието на стопанката на къщата.
Не трябваше да разчита на това.
— Спри! — изкрещя Дийна. Беше застанала на няколко крачки от входната врата, все още боса, но без тампоните от памук.
— Привърших със събирането на багажа — съобщи Джос и вдигна тежкия си сак. — Веднага ще се махна оттук. — Запъти се към изхода, но жената препречи пътя й.
Джос усети, че в гърдите й се надига страх. През съзнанието й се мярнаха сцени от долнопробни филми.
— Повишение на заплатата си ли искаш?
Като се има предвид, че момичето очакваше Дийна да извади нож и да го наръга смъртоносно, осмислянето на въпроса й му отне няколко минути.
— Повишение? Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, повече пари ли преследваш? Затова ли е цялата тази инсценировка?
— Съжалявам, но не ви разбирам. Каква инсценировка?
— Ами тази с напускането. Всъщност изобщо нямаше намерение да си тръгнеш, нали?
Това беше. Дийна се хващаше като удавник за сламка. Джос погледна чантата в ръката си.
— Напротив. Точно това смятам да направя.
— Увеличавам заплатата ти с десет процента.
— Какво?
— Добре, с двайсет. Плюс бонусите. — Очите й проблеснаха налудничаво, докато размишляваше. — Ще удвоя заплащането ти, ако работиш през почивните дни.
— Ами… това е наистина… много щедро от ваша страна. — И злокобно. Много, много злокобно. — Но не мисля, че ще промени решението ми.
Дийна местеше тежестта си от единия крак на другия и приличаше на враждебно настроен тийнейджър.
— Какво искаш, да ти се моля ли?
Ситуацията беше почти сюрреалистична.
— Не.
— Добре. Моля те, не си отивай. Ето, доволна ли си?
— Госпожо Оливър, не искам да ми се молите. Това няма да промени нищо.
Лицето на Дийна пребледня. Сякаш за първи път осъзна, че всичко, което Джос й бе казала, бе истина и детегледачката им действително напуска.
И само човек като нея би видял в това желание за печелене на повече пари.
— Не бих могла да се справя сама — каза тихо, почти шепнейки. — Не мога да се оправя с момчетата.
Джос бе обзета от чувство за вина и в момент на краткотрайна лудост си помисли, че трябва да остане и да защити децата от собствената им майка. Но не можеше. Никой не би могъл да се предпази от Дийна. Или пък от Кърт, ако трябваше да изложи проблема докрай.
— Те са добри деца — каза тя. — Особено Барт. Колин има нужда от повече дисциплина. — Това беше по-скоро констатация. — Но и двамата си имат своя потенциал.
— Не мога да го направя! — изкрещя истерично Дийна. — Не си тръгвай! Ти си единствената, която успя да се задържи у нас повече от три седмици! Мислех, че сме се договорили.
— Съжалявам — повтори Джос, чувствайки се съвсем неловко. — Няма да се получи.
— Ще ти вдигна заплатата с петдесет процента!
— Не, благодаря. — Трябваше веднага да се махне от този дом. Всичко й се струваше толкова зловещо. — Госпожо Оливър, време е да тръгвам…
— Но аз не знам какво да правя с децата! Чакай!
Нямаше начин да остане тук дори минута повече. Обърна се и закрачи към вратата, последвана от истеричния вик на Дийна:
— Не! Джос! Не си отивай!
— Довечера имам среща — заяви Сандра, докато влачеше един от куфарите на Джос от колата си. — Но бих могла да я отменя, ако искаш да постоя с теб.
— О, не ставай глупава! — Джос бе толкова благодарна на приятелката си, че на три пъти беше плакала, докато пътуваше към Адамс Морган. — Ще се оправя. Ще се обадя в агенцията, за да попитам дали биха могли да ми уговорят събеседване с някое семейство. Доста хора имат нужда от детегледачка, която да започне работа веднага, нали!
Замъкнаха багажа към стълбите на блока, в който живееше Сандра, и някакъв млад мъж, излизащ от съседния вход, се втурна към тях, поемайки куфара от ръцете й.
— Нека ви помогна, Санди. — Изглеждаше приятен, приближаващ трийсетте. Малко нисък и набит, с прилежно разделена на път коса и огромни сини очи, които придаваха особен вид на иначе обикновеното му лице. Но гледаше към Сандра, сякаш беше богиня.