Тя му отправи празен поглед.
— Какви ги говориш, за бога?
— Беше след един час във физкултурния салон. Май в единайсети клас? Не, по-скоро в дванайсети. Надяваше се, че Дрю Терано ще те покани на среща, но когато не го направи, спомена, че би могла да излезеш и с Пати Рийд.
Виж, Дрю Терано си го спомняше много добре. И да, наистина по едно време си падаше по него. Сякаш оттогава бяха изминали милион години.
Трескаво се зарови в спомените си.
— Той ходеше с Пати, нали?
— Аха.
— И аз съм ти казала… — Внезапно си припомни всичко, въпреки че, честно казано, все още не беше сигурна, че Майк изобщо бе присъствал на случката. — Казах, че със същия успех бих могла да започна да се срещам с Пати…
— Точно така.
— … защото това е единственият начин да бъда по-близо до Дрю.
Трябваше да му се признае, че слушаше внимателно и премисляше думите й. После кимна. Най-после бе разбрал.
— Сарказъм.
— Нещо такова.
— А през цялото време аз си мислех, че помежду ни има нещо общо.
— Но очевидно недостатъчно, за да се получи с нас.
Той се засмя и я прегърна през раменете.
— Нямах представа, че искаш точно това. Много съм поласкан.
Сандра изсумтя презрително.
— Не, говоря сериозно — потвърди Майк и я погледна открито. — Наистина. Всеки мъж би бил щастлив да бъде с жена като теб.
— Освен ако не предпочита гей като Марго — завърши тя и веднага съжали за горчивината, прокраднала се в гласа й.
За щастие той я разбра правилно. Точно както си бе мислила през цялото време, че ще я разбира.
Само дето не я искаше.
— Ако не желаех Марго, ако не желаех гей като Марго, щях да се влюбя в жена като теб — нежно каза Майк и я погали по косата. — Честна дума.
И по някаква причина това й помогна. Не, не че заличи болката, но поне я накара да се чувства значително по-добре. Може би защото беше доказателство, че причината Майк да я отхвърли не беше в нея, а в него и във факта, че иска нещо, което тя никога не би могла да му даде.
Дълго време Сандра бе страдала от ниско самочувствие, но бе достатъчно разумна, за да бъде реалистка. Ако нормалният Майк я беше отхвърлил, щеше да има поне милион причини, които да я тормозят.
Но когато я отхвърляше геят Майк… е, тогава съществуваше само една-единствена.
— Е, добре. — Сандра потърка длани в бедрата си в жест, който означаваше „давай да приключваме с това“. — И така, Марго се среща с теб, а не с Деби. Има ли още нещо, което трябва да знам?
— Деби се върна при Тайгър — каза той съвсем сериозно.
Ако не беше толкова сериозен, тя сигурно щеше да се поддаде на внезапния импулс да избухне в смях. Вместо това скришом заби нокти в дланите си и попита:
— Тайгър ли?
Майк кимна:
— Бившата й приятелка. За това исках да говорим. Двете отново се събраха.
Значи Деби също не бе свободна. Определено не й вървеше с тия хора.
— Слушай, хайде да си изясним нещата — подхвана тя. — Да ги изясним докрай. Ти не само си се опитвал да ме уредиш с жена, но си и планирал да сложиш край на въображаемата връзка, тъй като и тя спи с друга. — Наистина не можеше да повярва. В живота си бе имала много драматични преживявания. Сети се за случая, когато бе блъснала момчето, рекламиращо в специален костюм ресторант за тако, и бе счупила предното стъкло на чисто новата си кола. Но случващото се сега беше отвратително.
Бе отхвърлена от жена, с която никога не бе излизала, и от мъж, с когото много бе искала да излиза, само дето той се бе оказал гей.
Майк кимна с характерната за всеки хомосексуалист неподражаема скромност:
— Боя се, че стана точно така.
Докато не й го каза направо, все още не й се вярваше. Като последна глупачка бе продължавала да се надява, че инстинктите й я бяха подвели.
— Хей! — възкликна Майк. — Ние просто се опитваме да живеем, да обичаме, да се смеем и накрая да се озовем в леглото. Това е единственият начин да изтърпим този живот.
Глава 22.
— Значи се е опитвал да те уреди с някаква лесбийка — попита Лорна, опитвайки се да обобщи странната история, която Сандра току-що им разказа.
— Да. Точно така. Време ли е да си изплакна косата?
Хелън погледна часовника си.
— Още пет минутки. Все още смятам, че трябва да отидеш при Денис.