Сандра поклати глава.
— В момента, в който осъзнах, че изглеждам като зеленокоса лесбийка, не можех да прекарам и секунда сред непознати хора. Впрочем от последния път минаха няколко седмици. Сигурно вече е безопасно. А ако не е, няма нищо страшно в това да си обръсна главата. Поне ще привличам по-малко внимание. — Тя потръпна. — Господи, направо не мога да повярвам.
— Значи изобщо не си подозирала, че е гей?
— Като се обръщам сега назад, виждам очевидни знаци, на които не съм обръщала внимание. Например това, че си скубе веждите или че се обезкосмява. — Въздъхна тежко. — А и фактът, че е гледал „Гордост и предразсъдъци“ цели три пъти.
Лорна смръщи лице.
— Колин Фърт, Матю Макфейдън или Лорънс Оливие?
— Фърт.
Лорна си пое дълбоко въздух и каза през зъби:
— Това е ясен знак. Мъж с усет към красивите мъже винаги е сигнал за опасност.
— Горе главата — обади се Джос. — Поне си имаш Карл.
Сандра се изчерви.
— Въпреки че е много спорно какъв мъж е той, щом си е паднал по зеленокоса лесбийка.
— Но ти не си такава! — възрази момичето. — Само след няколко минути косата ти отново ще е кестенява.
В стаята настъпи напрегнато от очакване мълчание.
— И вече няма да изглеждаш като обратна! — засмя се Джос.
— Знаеш ли, Сандра — каза Хелън, като не откъсваше поглед от нея. — Всичко ще се оправи. Опасявах се, че това ще те сломи. Както би станало с всяка от нас.
Сандра кимна:
— Знам. Нямам представа какво ми стана. То е нещо като… Е, добре, в началото ударът наистина беше тежък. Искам да кажа, че винаги оставаш разочарована, когато мечтаният мъж не се интересува от теб, но когато не проявява интерес към никоя друга жена, истината се приема по-лесно.
— Вярно е — съгласи се Лорна. — Не можеш да се питаш постоянно какво щеше да се получи, тъй като няма да постигнеш друго, освен да ти израсне пенис.
— Права си — ентусиазирано я подкрепи Сандра. — За първи път си давам сметка, че вината не е лично у мен. Въпреки това, не знам как да ви го обясня, но чувствам, че съм се променила. Толкова много неща напоследък тръгнаха в друга посока, което ме кара да мисля, че всичко в живота ни се случва, независимо от нас.
— Което отново ни връща към Карл — подметна Лорна. — Кой е той? Умишлено ли си го крила от нас?
— Съвсем умишлено — възбудено обясни Джос. — Живее в апартамента отгоре, много е сладък и е луд по нея. Личи си от начина, по който я гледа.
— Канил ли те е на среща? — попита Хелън. Забелязала новопридобитата самоувереност на Сандра, сама започваше да вярва в съдбата. Нямаше търпение да чуе още добри новини.
Сандра я погледна и се засмя.
— Ще ми позволите ли да ви обясня?
— Извинявай — усмихна се Джос и додаде тихо: — Но наистина е много готин.
— Значи ти е предложил да излезете и ти си приела, така ли? — повдигна вежди Лорна.
Сандра и Джос си размениха многозначителни погледи.
— Предложи ми да се видим, но аз му отказах, защото не исках приятелят ми гей да ревнува.
— В такъв случай му кажи, че си променила решението си — предложи Хелън. — Може да се измъкнеш с нещо такова, че си мислила за него през цялото време и ти се иска да го опознаеш по-отблизо.
Сандра я погледна с възхищение.
— Чудесна идея. Ще свърши работа.
— Направи го тогава! — насърчи я Лорна. — Майната му на твоя хомосексуалист.
— Амин. Което ми напомня, че трябва да ви покажа нещо. — Хелън бръкна в чантата си и извади нещо увито.
— Ти си като Мери Попинс — отбеляза Сандра. — Да не извадиш лампа?
— Нещо много по-добро. — Хелън държеше снимка на тъмнокос мъж. Силуетът му сякаш бе издялан от мрамор, а маслиненочерните му очи категорично подсказваха италианския му произход. Беше красив. Направо неустоим. — Е, това е Филипе Карфани.
Всички жени въздъхнаха едновременно.
В този момент специално нагласеният часовник иззвъня.
— Време е да се изплакнеш — обърна се Лорна към Сандра, все още загледана във фотографията.
— Добре. — Сандра се изправи и зави плътно хавлията около тялото си, пристъпвайки към Джос. — Като се видим следващия път, ще бъда… как го нарекохте? Кестенява. — И изчезна към банята.
— Я дай да погледна отново тази снимка — протегна ръка Лорна и Хелън й я подаде. — Знаете какво трябва да направим, нали?