Хелън кимна:
— Да го изведем на светло. Вече съм готова за това. Другата седмица ще има благотворителна вечеря в „Уилард“. Това място винаги привлича филмови звезди, които, от своя страна, привличат пресата. Ще го поканя да дойде в града по този повод.
— Ще ни бъде от полза, ако измислим някаква страхотна история… — Лорна млъкна по средата на изречението. Беше й хрумнала идея. При това страхотна. — Я чакайте малко. Нищо не допада на хората повече от някоя сочна клюка.
Хелън се намръщи.
— Накъде биеш?
— Защо да не подхвърлим нещичко на „Сити Пейпър“? Вярно, не е „Поуст“, но може да свърши работа.
— За какво? — попита Хелън и лицето й пребледня.
В първия момент Лорна не можа да разбере какво разстрои приятелката им толкова, но после си спомни.
— О, не за теб — опита се да я успокои тя. — Имах предвид да споменем нещо за Филипе. За кой красив млад дизайнер на обувки се говори, че ще пристигне в града ни за голямото събитие?… Нещо такова. Може да ни дойде и по-добра идея, но да е все в този дух.
— На мен ми харесва — отбеляза Джос.
— А как ще накараш някой журналист да го напише и да го публикува?
Лорна се засмя.
— Чела ли си някога светските рубрики? Много често в тях се пише за политиците. Драскачите с удоволствие ще захапят по-пикантната новина. — Ако се наложи, щеше да я измисли сама.
— Ще направим от него непоправим романтик — подметна Хелън.
Лорна махна с ръка към снимката.
— А какво друго би могъл да е? Та той е роден Ромео. Откъдето — обърна се тя към Джос — започва твоята част от работата.
— Моята? — Момичето притисна ръка към гърдите си. — Да не би да искате от мен да го взема от летището?
— Впрочем идеята ти съвсем не е лоша — засмя се Хелън. — Но истината е, че очакваме да го накараш да те покани на вечеря.
— О, я стига! Аз?
Останалите жени си размениха многозначителни погледи, след което Лорна каза:
— Какъв ти е проблемът, Пепеляшке? Наистина ли не искаш да прекараш вечерта с чаровния принц?
Джос погледна снимката, на която бе запечатан образът на жив бог.
— Няма начин да изляза с мъж, който изглежда по този начин. Просто ще се разтопя. Ще изглеждам смешно в евтините си обувки. — Поклати категорично глава. — Не става.
— Напротив, ще се справиш отлично — опита се да я убеди Хелън, след което се обърна към Лорна: — Представяш ли си го?
Другата кимна уверено.
— Двамата ще изглеждате страхотно заедно. Фотографите направо ще полудеят.
Лицето на Джос стана тъмночервено.
— Фотографите? Давате ли си сметка с кого си имате работа? Чакайте да ви покажа снимката на шофьорската ми книжка.
— Не се притеснявай, на тях са им платили да направят така, че да изглеждаш зле — каза Хелън и извади мобилния си телефон. — Ще ти запиша час при Денис. Колкото по-скоро те представим пред клиентите като наш говорител, толкова по-добре. А когато се появи Филипе… — Тя щракна с пръсти. — Ще бъде като истинска магия.
Наистина беше като магия.
В момента, в който погледът й се спря върху Филипе Карфани, изпита нещо, което никога досега не бе усещала. Похот.
Стоеше отвън пред главния терминал на летище Дълес, носеща в ръце голям плакат с името му, върху който бе нарисувана обувка — нещо, за което особено упорито бе настояла Лорна, и настойчиво се опитваше да зърне лицето му сред тълпата.
Когато той най-сетне се появи, тя установи, че няма смисъл да се напряга толкова. Беше все едно да търси лупата насред обсипаното със звезди небе. Беше по-красив, отколкото изглеждаше на снимката, а хората се отдръпваха да му направят път, може би, за да го огледат по-добре.
Щом очите му се спряха върху Джос, мъжът се усмихна и се приближи до нея с лек мелодичен смях.
— Обувката — каза със силен италиански акцент, който личеше дори в изричането на тази единствена дума. — Много мило. Страхотно.
Тя отвърна на усмивката му.
— Страхотно.
— Значи, вие сте… Джослин? Така ли?
От начина, по който произнесе името й, кожата й настръхна.
— Да. Филипе?
Той отново се засмя. Зашеметяващо. Зашеметяващо. Наистина ли чуваше музика?
— Филипе Карфани. — Повдигна ръката й към устните си, без да откъсва очи от нейните. После отстъпи назад, спря и се загледа в краката й. — Вие имате трийсет и осем крака, нали?