— Не мисля.
— Тогава ми обясни за какво говориш!
Вече бе готова да отхвърли възраженията му за пушенето, когато той каза:
— Разбрах за таблетките.
Чувство за вина и гняв се разля във вените й.
— Каква работа имаш да се ровиш из нощното ми шкафче?
— Нощното ти шкафче? Днес трябваше да ми изпълнят рецепта в аптеката на Джи стрийт и аптекарят ме попита дали да ми даде и твоята поръчка.
О, по дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите! Бе проиграла картите си. Можеше да се измъкне с лъжа, като каже, че рецептата е стара или аптекарят е допуснал грешка, но вече се бе издала достатъчно. Бе попаднала в капан, от който няма измъкване.
— Чакай — каза, но вече бе твърде късно. — Какви хапчета?
— Противозачатъчни. Вземала си ги от месеци, затова не се опитвай да ме баламосваш!
Беше адски затруднена. Дали трябва да рискува, като се опита да отрече, или да признае цялата истина?
— Предписаха ми ги по здравословни причини. — Лъжата дойде на устните й съвсем естествено. — Трябваше да регулирам хормоните си, за да мога да забременея.
От другата страна на линията се разнесе неприятен смях.
— Ако беше така, щеше да ми кажеш.
— Защото си особено сговорчив и разговорлив в последно време! — заяде се тя.
— Ти си лъжкиня!
— Това е твоето мнение. И сега си решил да ме накажеш?
— Можеш да се обзаложиш.
Леденият му тон я накара да потръпне. Как, по дяволите, бе стигнала дотам да се омъжи за мъж като него?
— И за колко време?
— Колко, според теб, ще ти отнеме да забременееш?
— Шегуваш ли се? Наистина ли смяташ да ме лишиш от всякакви средства дотогава? — За нищо на света няма да му позволи да го направи. Ще си намери работа. Няма да опропасти съдбата на едно дете заради собствената си слабост към пазаруването.
— Ще ти отпусна прилична издръжка — каза Джим. — Само за най-необходимото. Не повече от сто долара на седмица.
— Сто долара!?
— Знам, че съм прекалено щедър.
Това означаваше около шейсет цента на час заради факта, че е омъжена за него.
— Толкова си жалък — изсумтя тя и прекъсна връзката.
Огледа магазина и непретенциозните служители, въртящи се наоколо, които очевидно си спомняха богатата клиентка от последните няколко години, която винаги бе изглеждала безгрижна и добре осигурена. Поне някои от тях споделяха сегашното й неудобство.
Като жената там. Красива. Прекалено красива, за да се е родила богата. Просто е била купена. Сигурно имаше серийна татуировка на бедрото си. През годините Хелън се научи да различава оригинала от фалшификатите. Като нея самата.
Върху красивите лица на ментетата винаги имаше сянка на несигурност.
Точно както при Хелън. Някак си, независимо от банковата сметка, която делеше с Джим, никога не изпитваше задоволството от свободата да пазарува в „Ормондс“. Винаги над главата й висеше някаква заплаха. Заплахата от неодобрението на Джим.
Е, стига толкова. Няма намерение да живее от милостинята му и да се подчинява на поредната му прищявка. И в никакъв случай няма да позволи той да ръководи живота й.
Като в сън, тя се наведе и сложи обувките на „Джими Чу“ в кутията на „Бруно Мали“, после бавно затвори капака.
Изправи се, обзета от чувството, че я подтиква поредното неодобрение на съпруга й, изразено само с незначителен жест.
Да, беше я поставил на колене. Беше я унижил и бе предизвикал простия продавач да й съобщи за това. Но няма да го остави да спечели рунда. Няма да му позволи да я държи на каишка, като блокира кредитните й карти.
Направи крачка напред, мислейки много повече за символичното освобождаване от властта на Джим, отколкото за факта, че е обута с обувки, които все още не е платила.
Ще се върна, каза си мислено, правейки поредната крачка. В магазина никой няма да забележи, че си е тръгнала. Знаеше го от собствен опит в отдела за дрехи в „Гарфинкълс“6, където случайно се запозна с Джим. Сензорите за охрана бяха на нивото на гърдите, където обикновено крадците криеха откраднатата стока.
Тя не беше крадла, а редовен спонсор, налял вероятно хиляди долари в касата на „Ормондс“. Дявол да го вземе, дори беше оставила чифт страхотни обувки на „Джими Чу“, докато пробваше друг на „Мали“.
Имаше нужда да го направи. Обувките на „Бруно Мали“, които носеше в момента, бяха направо страхотни. Мнение, което не се споделяше от всички. Някои ги намираха за неудобни. Единствено хората със съвършени стъпала можеха да усетят превъзходството им над останалите марки. А кой не би искал да стъпва комфортно?
6
Известна верига магазини, предназначени за богати клиенти. През 1990 г. обявява фалит. — Б.пр.