Непознатата кимна енергично и се заоглежда за дрехите си. Дори не ги облече, а само ги притисна към тялото си и изскочи от кабинета.
Хелън насочи цялото си внимание към стоящия като попарен Джим.
— Искам развод.
— Какво? — изгледа я той и челюстта му увисна.
— Сигурно желанието ми не те учудва.
— Даваш ли си сметка как това ще се отрази върху политическата ми кариера?
Тя цъкна с език.
— Хайде, хайде, скъпи. Ще се научиш отново да обичаш. Не се притеснявай.
— Един развод ще ме съсипе.
— О, няма. Това, което ти и твоите колеги трябва да разберете, е, че ние, обикновените хора, проявяваме разбиране към човешките слабости и житейски ситуации като развода и дори изневярата. Но не можем да приемем лъжата.
— Винаги си знаела, че има и други.
— Така ли? — повдигна вежди тя.
— Не се ебавай с мен.
Хелън се засмя.
— Очевидно аз съм единствената, която не го прави. А сега ти предлагам сделка. Искам развод, както и да освободиш къщата от присъствието си. Като компенсация ще ми дадеш два милиона долара с предварително платени данъци.
Джим я изгледа с неприкрита враждебност.
— Ти си кучка.
Тя присви очи.
— О, все още не си видял нищо. Само опитай да ме прецакаш — и ще оглася всичките ти похождения, така че действително няма да имаш никакво бъдеще повече.
Устните му се изкривиха в грозна гримаса.
— Току-що сама каза, че обществото би простило една изневяра.
— Нямах предвид бъдещето ти в политиката. Говорех буквално. Благодарение на детектива, който ти нае да ме следи, разполагам с няколко наистина ценни снимки, на които се виждаш ясно заедно с Киара Морнини. В нейното кръгло легло, застлано с червени сатенени чаршафи. Спомняш си, нали?
Лицето му пребледня като платно.
— Съмнявам се, че Антъни ще приеме новината със спокойствието, с което се отнесох аз към нея. — Хелън се изправи. — Надявам се, че сега ще приемеш условията ми, нали?
— И мога да разчитам на мълчанието ти, така ли? — намръщи се насреща й той.
Тя кимна, сякаш току-що се бяха уговорили да вечерят заедно.
— Абсолютно. За твой късмет, аз мога да бъда много по-дискретна от теб. — Извърна се да си върви и подхвърли през рамо: — Уведоми ме, когато се установиш, за да могат адвокатите ми да се свържат с теб.
Не изчака отговора му. Вече не я интересуваше. Имаше предимство и бе наясно с това. Напускаше предишния си живот с високо вдигната глава. И веднага щеше да се отправи към „Ормондс“, за да си купи онези зашеметяващи обувки на „Бруно Мали“.
Епилог
Една година по-късно
— Нося го! — извика Лорна, влизайки забързано в новооткрития офис на фирма „Анонимни шопинг маниачки“. Държеше в ръка брой на „Жените в бизнеса“ — национално месечно списание, което преди два месеца бе взело интервю за октомврийския си брой от Лорна, Сандра, Хелън и Джослин.
Сандра и Хелън забързаха към нея. Хелън притискаше към гърдите си шестмесечната Хоуп Сътън Захарис, въпреки костюма си „Армани“ за две хиляди долара.
— Как са озаглавили статията? — поинтересува се тя, като премести бебето от другата си страна, за да може да надникне над рамото на приятелката си.
Лорна бързо запрелиства страниците.
— Единственият дистрибутор — съобщи, кимайки одобрително. — Чудесно. При това съвсем точно.
— А къде е Джос? — попита Хелън. — Би трябвало да чуе това.
— С Филипе, естествено — през смях отвърна Сандра. — Къде другаде може да е?
Двамата прекарваха по-голямата част от времето си заедно, в резултат на което момичето не само се бе запалило по обувките, но и вкусът му към тях значително се бе подобрил. Филипе дори бе нарекъл последния си модел от сатен с елегантен висок ток с името „Джослин“.
— Тези двамата трябва да се оженят — подхвърли Лорна, преглеждайки набързо статията. — От това би се получила страхотна реклама. О! О! Я слушайте: вече заваляха поръчки от „Нордстром“, „Мейсис“, „Бергдорф Гудман“, „Сакс“ и така нататък, и така нататък. И още: Под вещото наблюдение на бившата сенаторска съпруга Хелън Захарис и предишната прахосница Лорна Рафърти, групата успя да стигне до сърцата на много пристрастени шопинг маниачки из цялата страна. Нямам търпение да кажа на Холдън, че такова авторитетно списание като „Жените в бизнеса“ гледа на моето разточителство като на нещо, което може да служи за положителен пример.