— А нещо за мен? — подразни я Сандра. — Това, че не съм спала с влиятелен мъж, нито съм върнала кредитните си карти, означава ли, че не заслужавам да се спомене името ми?
— Не се притеснявай, писали са и за теб. „Родената в Потомак Сандра Вандерслайс е сочена като морален компас на групата; тя следи компанията да спазва високите изисквания за опазване на околната среда и организира участието в търговски изложения.“ Е, как ти харесва това? — повдигна вежди Лорна. — Ти си нашият морален компас!
— Много от предишните ми клиенти биха се съгласили.
Лорна се засмя и продължи да чете:
— „Джослин Боуен, разчитайки само на отличната си диплома от колежа във Фелинг, е изготвила бизнес план, който е впечатлил много инвеститори само час след разкриването на търговската им дейност.“ Това беше наистина изумително — изкоментира Лорна. — „Сега тя е приятелка на звездния дизайнер Филипе Карфани, който я нарича своя муза и е кръстил пролетната си колекция с нейното име.“ Уау? Наистина мило, нали?
— При това тя го заслужава — отбеляза Сандра без капка завист. — Поне една от нас изживя своята приказка, без да й се налага да целува всички жаби, които застават на пътя й.
— И получи колкото си иска обувки — замислено каза Лорна. — Идеално пасващи й, прекрасни произведения на изкуството.
— Същото между другото важи и за теб — сръга я с лакът Хелън. — Това е една от големите привилегии да притежаваш собствена компания.
— Права си — съгласи се Лорна. — Безплатни обувки до края на живота ми! Струва ми се, че това е сбъднатата мечта на всяка от нас. Започвам да си мисля, че пристрастяването може или да те убие, или да те направи богат.
— Лично аз смятам да забогатея — засмя се Хелън.
— Аз също — побърза да се присъедини към нея Сандра.
Нещо, с което всички бяха съгласни.