Фактът, че произхожда от доста заможно семейство, живеещо в най-богатото предградие на Потомак, никога не й бе в услуга, особено що се отнася до общественото й положение. В началното училище физическите й данни често й печелеха прякори като Сандра Мандра и особено след едно не съвсем успешно посещение във ферма — Кравата.
Хората често я сравняваха — неизбежно и винаги в неин ущърб, с по-голямата й и изключително атрактивна сестра Тифани. Тя беше душата на компанията, кралицата в семейството, средна по успех ученичка, но запомнена от учителите и училищното настоятелство заради ослепителната си усмивка и отворения си към света характер.
Докато косата на Сандра бе с безличния кестеняв цвят на полска мишка, тази на Тифани бе с оттенъка на потъмняло шато, в което се долавяха едва различимите нюанси на узряло жито. Носът на Сандра бе прав и незабележителен, докато сестра й се радваше на тънък, леко чип, какъвто повечето жени искаха от пластичните хирурзи. Очите на едната бяха безлично кафяви, докато другата се гордееше с неустоими ириси със зеления цвят на тревата. Още едно нещо, с което други биха могли да се сдобият само с помощта на съвременните технологии.
Да расте с такава сестра беше като да бъде постоянно уловена в капана преди и след поредната диета, чийто резултат винаги бе в полза на Тифани, поне що се касае до родителите й. Те винаги я уверяваха, че греши, но няма по-безпогрешно око от това на подрастващо момиче, което копнее за внимание, неизбежно оказвано на далеч по-красивата му кака.
Сега Тифани беше бременна и Сандра стискаше палци да започне да й личи до празниците, така че за първи път на поредната семейна сбирка да не се чувства като дебеланата. Това можеше дори да промени отношенията с родителите й, макар да се съмняваше, защото от златната дъщеря се очакваше да им роди платинено внуче.
Въпреки всичко, прие положението като идеална възможност да се присъедини към курса за здравословно хранене. Докато Тифани дебелееше, тя щеше да отслабва. Идеална размяна на местата.
Замисли се върху това сега, докато си припомняше рецептата за сладки картофи със сирене горгонзола и фъстъци. Беше вкусно ястие. Проблемът бе, че препоръчаната порция беше прекалено малка.
Със сигурност не беше единствената от курса, споделяща това мнение. Дори когато не беше бременна, сестра й ядеше четири пъти повече, без да качва дори килограм. Разликата беше в това, че Сандра винаги трябваше да се съобразява, докато Тифани изобщо не мислеше за ограничения.
Доста отдавна бе установила, че животът невинаги е справедлив. И ако искаше да свали няколко килограма или изобщо да постигне нещо, трябваше да се придържа към глупавите, измамни, пристрастни и недобре написани правила.
Телефонът иззвъня с познатия двоен сигнал. Още един клиент.
Сграбчи една от пластмасовите вилици, които пазеше за такива случаи, тъй като бяха много по-безшумни от стържещите по съдовете прибори от неръждаема стомана, и забърза към апарата.
Пое дълбоко въздух, настрои се на вълна Пенелопе и натисна бутона за включване.
— Говори Пенелопе — изписука тя. Образът й понякога беше и такъв — на жена, която толкова гори от желание да вдигне слушалката, сякаш беше самата Мерилин Монро. — Как се казваш?
— Здрасти, Пени — разнесе се познат глас. — Аз съм Стив. Стив Фриц.
А, Стив. Стотици пъти му бе казвала, че не бива да съобщава истинското си име на непознати по телефона.
Или пък това не бе истинското му име?
— Здравей, Стиви — отвърна топло, отказвайки се от сексапилната нотка не без известно облекчение. Той предпочиташе да си говорят. Имаше нужда от съчувствие, а не от секс. Харесваше й, когато й се обаждаше, въпреки че често изпитваше угризения, задето му се налага да плаща по два долара и деветдесет и девет цента на минута, за да излее душата си.
— Беше още един от онези дни — съобщи й с въздишка.
— О, съжалявам, скъпи! — каза тя, настанявайки се във фотьойла. — Какво стана?
По време на тези разговори не беше Пенелопе, но не беше и Сандра. Беше… Трудно можеше да определи. Не съвсем като майка, но по майчински загрижена. Някой, на когото можеше да се има доверие. Някой, преминал през различни препятствия в живота си, след които се бе озовал от другата страна по-мъдър и по-искрен. Този някой определено не беше Сандра.
— Помниш ли какво ти казах за Дуайт? Момчето от куриерската служба, което прави глупави коментари всеки път, когато ми носи каталозите с нови компютърни игри?