— Хубава работа — отбелязах аз.
— Страхотна работа — отвърна тя. — Наеха ни, за да се погрижим той да я изгуби или поне да се лиши от здравната компенсация.
— А как откривате такива неща?
— Предимно по юридически пътища. Вземаме показания от свидетели, които работят или са работили с този тип, изискваме със съдебни призовки медицински картони, насрочваме повторен преглед при посочени от нас лекари, проверяваме лекарствата му, такива неща. Но освен това наемаме частни детективи, за да следят тези хора, да видим дали например не забравят да носят предпазната си яка, когато ходят на водни ски и смятат, че никой не ги вижда. Или, както е в случая с директора по сигурността на летището, дали все още практикува скоковете с бънджи заедно със сина си, където за стрес не може да става и дума.
— Майтапиш се.
— Все още не сме го спипали на местопрестъплението, обаче имаме косвен свидетел. Все ще намерим начин да го установим. Но причината да ти се обадя не е господин Сигурност на летището, а Уилсън Мейхю.
— Преразглеждате неговата молба.
— Бива си те. Този следобед получихме последните документи от „Калмед“ и докато преглеждах както обикновено отбелязаните с червено молби разпознах името на Мейхю от нашите множество очарователни разговори.
— И би трябвало, Ейми. Какво е станало? Молбата на Мейхю е отбелязана с червено?
— Да, така е, но не възлагай на този факт големи надежди, Уайът. Проверката е задължителна за всички искове за пълна и постоянна нетрудоспособност. И за всяка сума над сто хиляди долара годишно. Освен това Мейхю твърди, че има предизвикано от стреса неспецифично увреждане — болките в гърба са класика — което няма очевидна и непосредствена физическа причина. Не е паднал в асансьорна шахта и не си е счупил врата, например. Няма дискова херния или нещо друго, което може да се види на рентген или да се улови при ядрено-магнитен резонанс. Явно е помагал на някой от служителите си да вдигне нещо по време на работа, обаче се изкълчил и паднал. На следващата сутрин не можел да стане от леглото, макар че в момента не е в болница. — Тя си пое дъх. — Така че е получил одобрение на всички искания.
— Лъже.
— Възможно е, но съм виждала искове като този, които са се оказвали напълно основателни.
— Познавам този тип. Няма начин да е помогнал на някого да вдигне нещо по-голямо от кламер.
— Искаш ли да се опиташ да го докажеш? — попита ме тя.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид да ни помогнеш да докажем дали искът му е основателен.
— И как ще го направя?
— По всякакъв възможен за теб начин.
В разговора зейна празнина. Най-сетне успях да продумам.
— Нямате ли си отбор частни детективи, които използвате за тази работа?
— Не са отбор, но имаме няколко.
— Тогава не разбирам — защо аз?
— Ами защото лицензираните и въоръжени частни детективи са скъпи, поне ако са добри. Обикновено фирмата прави предварително проучване, преди да решим да привлечем някой частен детектив да работи по случая. Обикновено предпочитаме да сме почти сигурни в причината да подозираме измама, преди да изпратим някого, за да се уверим. В противен случай ще трябва да разследваме всички искове, което ще означава изцяло да се отдадем на разследване, а не ни се иска да го направим. Ние сме адвокатска фирма.
Поразмислих върху думите й за момент.
— Това отговаря на общия въпрос „защо“, Ейми, но не отговаря на въпроса „защо аз“.
— Честно казано, не се сърди, ако съм малко нетактична, но нали сам спомена, че обмисляш отново да се върнеш в бизнеса и да започнеш да си търсиш работа. Смятах, че може да си мотивиран по този случай и че освен това ще ти се отрази добре. Както и да е, при обичайното развитие на нещата през следващите няколко седмици фирмата ще похарчи доста пари, докато разследва състоянието на Мейхю. Може би в крайна сметка ще решим да го изправим пред съда, което ще ни струва още пари, независимо от изхода на делото. Само че може и да не се стигне дотам. Зависи от предварителните разкрития.