— В задръстване.
— Досетих се. Трябва да се измъкнеш оттам. Току-що ми се обадиха Ейми и Джейсън. Каръл Маниън на практика е признала, че тя се е обадила от хотел „Сейнт Франсис“.
— Какво значи „на практика е признала“?
— Че не е отрекла. Ейми специално го подчерта.
— Ако това е истина — каза Джул, — може да се окаже първият ни истински пробив.
— Възможно е — съгласи се Хънт, — обаче трябва да побързаш. Каръл и Уорд са на път за къщи.
— Те сигурно също са на този паркинг.
— Да, обаче идват от другата посока и може би се придвижват много по-бързо. Къде си сега?
— На някаква магистрала. Двайсет и девет.
— Мина ли през град Напа?
— Така ми се струва.
— Добре. Ще успееш. Завий надясно при първа възможност.
— Надясно ли? Дори не знаеш къде се намирам.
— Някъде на север от Напа, не ми пука. Завий надясно при първа възможност и се стреми да се движиш все надясно към възвишенията, които виждаш от десния си преден прозорец. Разбра ли? Следващият голям път, на който ще излезеш, е Силверадо Трейл. Там завий наляво. В момента съм на него и колите се движат и в двете посоки. От лявата си страна ще видиш лозята на Куинтеса — огромни са, няма как да ги пропуснеш. Там намали. Избите на Маниън са следващите от лявата ти страна, но зеленото камаро на Мик е паркирано на няколкостотин метра по-нагоре до пътя отдясно. Там ще ни намериш. Едва ли ще ти отнеме повече от десет-петнайсет минути, а това би трябвало да е достатъчно.
— За какво?
— Да пристигнеш, преди да се приберат у дома.
— Защо това е толкова важно?
— Може и да не е. Но понеже така и така искаше да говориш с нея, хайде развесели ме! Поднасям ти я на тепсия. Може би е доста разстроена и може би е готова да се пречупи.
— Въпреки обещанието ти да не говориш с нея?
— Не съм говорил.
— Само че си я разстроил. Как стана?
— Магия. По-късно ще ти кажа тайната, но засега работата ти е да шофираш, ясно ли е? Знам, че си ченге и че това не отговаря на разбиранията ти, обаче карай с превишена скорост, ако се наложи.
— Надали ще ми се удаде възможност — отвърна Джул.
Джул подкара по лъкатушещия път, мина покрай отворена за посетители зала за дегустация, паркинга пред нея и продължи нагоре по склона, докато най-сетне не спря и не натисна копчето на портата от ковано желязо, която препречваше частния път. Представи се като инспектор от отдел „Убийства“ от полицията в Сан Франциско, изчака още около пет минути, докато се появи млад мъж в тъмен костюм, който излезе от оградената част през друга врата в оградата, и се приближи към прозореца на Джул, за да погледне документите му.
— Боя се, че може би сте били път дотук напразно. В момента те не са си у дома.
— Няма нищо. Ще почакам, ако нямате нищо против.
— Може би ще се наложи да чакате дълго. На търга са.
— На какъв търг?
— В долината Напа.
— Съжалявам. Не знам за него.
Младежът не знаеше дали да вярва на Джул, но въпреки съмнението си каза:
— Ами това е голямо местно събитие и обикновено продължава до късно, след него има партита и такива неща.
— Да не би да ми казвате, че няма да ме пуснете да вляза?
Дълга пауза.
— Господине, можете да влезете на алеята, но не мога да ви пусна в къщата без изричните указания на семейство Маниън.
Джул се усмихна и кимна:
— В такъв случай благодаря. Ще рискувам.
Охранителят набра кода на таблото, портата се отвори и Джул премина. Пътят се катереше стръмно около петнайсетина метра, след което се разклоняваше на две, когато ставаше малко по-равен, като едната алея се виеше надясно през лозята, преди да изчезне отстрани на носа. Джул почака на разклона, докато мъжът, който го пусна да влезе, се приближи до колата.
— Искате ли да ви закарам до горе?
— Разбира се. По-далеч е, отколкото изглежда от пътя.
— Наляво или надясно?
— Наляво.
Изкатериха се мълчаливо по склона, завиха надясно пред новите пещери с техните внушителни резбовани дъбови врати, изкачиха и последния наклон и стигнаха на голям и равен, застлан с чакъл паркинг, в центъра на който имаше фонтан и който бе ограден с редица маслинови дръвчета пред пищната фасада на самото имение. Джул мина покрай двете паркирани спортни коли и една стара хонда сивик и продължи по окръжността, докато не стигна до една сянка, под която спря, и каза на спътника си, че ще чака в колата.