— Наистина ще отнеме доста време.
— Ако ми омръзне да седя вътре, ще се поразходя. Може ли?
— Както искате, господине, но моля ви, не напускайте паркинга пред къщата. — Той заобиколи колата и спря пред прозореца на Джул. — Извинете, но току-що ми хрумна. Нали казахте, че сте от отдел „Убийства“? Лоши новини ли носите? Искам да кажа, за семейството? Имам номер, на който мога да им се обадя, ако става дума за нещо изключително спешно.
— Просто рутинна работа — задоволи се да каже Джул.
След секунда младият мъж сви рамене и се отдалечи.
Известно време Джул поседя в колата със свален прозорец, наслаждавайки се на топлината и на слънцето. От мястото си тук виждаше на километри в двете посоки нагоре и надолу в долината. Зеленината на напъпилите лози на фона на червеникавата почва, назъбените и осеяни с гранит върхари на източния склон, лазурното безоблачно небе, на което кръжеше самотен лешояд. Гледката беше удивителна.
Малко по-наблизо той забеляза, че макар движението по Силверадо Трейл да не бе съвсем спокойно, колите поне се движеха. Ако предположенията на Хънт бяха правилни — а засега беше точно така — Каръл и Уорд нямаше да се бавят.
В крайна сметка му стана твърде топло на седалката, затова отвори вратата, измъкна се навън и отиде до предния край на паркинга, където носът се спускаше стръмно под нозете му. Тук, където предният план бе по-близо, гледката не беше толкова вълшебна. Донякъде с усилие предвид на величието на останалата част от панорамата той си напомни, че в крайна сметка лозята са просто стопанства, в които се отглежда грозде.
И наистина в една малка вдлъбнатина встрани от новите пещери Джул забеляза дразнещото присъствие на един порутен хамбар от червено дърво, заобиколен от огромно количество стари и ръждясали селскостопански сечива, както и от по-нови тежки машини, които явно бяха използвани при неотдавнашните изкопни работи, при нивелирането и укрепването — няколко трактора, различни мотики и търнокопи, големи бургии и свредели, лопати, кирки и гребла. Някои блестяха на слънцето, но повечето бяха безнадеждно и напълно негодни за употреба. Земята около входовете на пещерите все още бе изровена, лишените от пръст варовикови скали блестяха като животински кости на ярката слънчева светлина.
Само че Джул бе дошъл тук с конкретна цел и за свое огромно удоволствие забеляза, че няма да има повече време да оглежда имението и околния пейзаж. Точно под него един черен кабриолет беемве се изкачи на билото до портата на входа.
Джул отстъпи няколко крачки назад, докато се скри от погледа на пътниците в колата. Докато те се изкачат по носа и стигнат до засенченото от маслиновите дръвчета място, където ги чакаше той, вече бе сложил слънчевите си очила и вървеше към тях с протегната напред значка и със застинало безизразно изражение.
Стъпките му скърцаха силно по чакъла на паркинга, докато Джул вървеше право към вратата на Каръл Маниън, и каза, преди да се закове на място:
— Госпожо Маниън? Инспектор Джул от отдел „Убийства“ в Сан Франциско. Сигурно ме помните. Ако можете да ми отделите известно време, бих искал да поговорим още малко.
34
— Принуден съм да настоявам — каза Уорд. — Както виждате, моментът наистина не е подходящ, инспекторе. Съпругата ми се чувства много зле. Наложи се дори да си тръгнем преждевременно от търга заради това, а ви уверявам, че не бихме го направили, ако положението не беше доста сериозно.
Двамата мъже стояха лице в лице в кръглото и сводесто мраморно фоайе. Фактът, че съпрузите Маниън се бяха съгласили да се стигне дотам и че всъщност бяха поканили Джул да влезе в имението, представляваше огромна стратегическа грешка от тяхна страна — ако го бяха накарали да остане отвън, щеше да му е нужна заповед за обиск, за да влезе без изричното им позволение, но след като го бяха пуснали вътре, щеше да е много по-трудно от психологическа гледна точка да го изритат навън.
Веднага щом влязоха вътре, Каръл Маниън с поведението на човек, пострадал от топлината, се отпусна тежко на едно от креслата покрай стената. Сега бе облегнала лакът на ръкохватката и със затворени очи подпираше челото си с палеца и с показалеца на дясната си ръка. Неочакваното присъствие на Джул, който бе изникнал от ослепителната белота на следобеда, бе нанесло втория за този ден удар върху душевното й състояние й и я бе разтърсило дълбоко.