Точно това бе намерението на Джул, кулминацията в плана му, и явно работеше.
Той продължи да оказва натиск:
— Господин Маниън, идвам чак от Сан Франциско, за да задам на съпругата ви няколко въпроса, след което ще си тръгна. В момента водя разследване на убийството на федерален съдия и показанията на съпругата ви са от огромно значение. Нямам нищо против, ако имате нужда от няколко минути, за да й донесете чаша вода или за да се поосвежи, но наистина е спешно.
Уорд Маниън сведе поглед към съпругата си, след това погледна към Джул:
— Това е непоносимо. Ще се обадя на адвоката си.
— Разбира се, това е ваше право — каза Джул. — Но ако няма какво да криете, най-лесно би било просто да отговорите на въпросите ми.
Маниън повиши глас:
— Няма какво да крием ли? Това е нечувано! Веднага напуснете дома ми. Не можете да разговаряте с нас по този начин…
Само че Каръл внезапно се изправи на крака, приближи се към съпруга си отзад и го стисна за ръката:
— Уорд.
— Каръл, седни на мястото си. Аз ще го…
— Не, не, няма нищо. Ще говоря с него. Не ни трябва адвокат. Както знаеш, не сме направили нищо лошо.
— Разбира се, че не сме. Но всичко това е толкова неправилно. Държат се с теб като с най-обикновен престъпник, нахлуват тук така… — възмутено поклати глава Уорд. После отново се обърна към Джул. — Това е абсурдно. Какво искате да знаете?
— Какво искате да ме питате? — каза госпожа Маниън.
Джул извади портативния си касетофон, включи го и го остави на поставката за чадъри до входната врата.
— Кога за последен път говорихте с Джордж Палмър?
Тя въздъхна тежко, метна уморен поглед към съпруга си и отново седна в креслото.
— Миналия понеделник следобед. Той ми се обади у дома, за да ме покани на някакво парти.
Разговорът продължи почти половин час. Всичко излезе наяве — отдавнашната връзка между Стейси Кайли и родния й син Камерън, връзката между Стейси Розали и Палмър, снимката, истинската самоличност на сина й Тод. Отговорите й на всеки въпрос бяха преми и недвусмислени. Призна, че е налице невероятно съвпадение. Само че тя наистина не знаела коя е Стейси Розали. Никога преди не била чувала това име, докато не се появило в пресата миналата сряда. Ако името на жертвата било Стейси Кайли, разбира се, тя щяла да уведоми властите. Що се отнася до снимката, естествено забелязала известна прилика между момчето на нея и сина си Тод, но предвид факта, че никога не се била срещала с тази жена Стейси — а и защо й е на някаква непозната да снима Тод? — тя просто приела това като поредното съвпадение от странната поредица. Държала да отбележи обаче, че другото момче не изглеждало съвсем като Тод.
Накрая Джул завъртя въпроса към Андреа Паризи и Каръл отново заяви, че вече му е разказала за първоначалното си обаждане до Андреа, за поканата тя да присъства на бенефиса, организиран от Фондацията на библиотеката — уговорка, която Паризи така и не спазила. Какъв бил проблемът?
Джул упорито се насочи към явните несъответствия. Защо беше чакала три часа, преди да се обади в кабинета на Паризи след времето на срещата им, на която Паризи така и не се появила? Защо не се е обадила, докато вероятно я е чакала с недоумение и раздразнение? Защо Паризи е казала на колегите си в адвокатската кантора, че срещата ще бъде по проблеми, свързани с попечителство? Предвид на това Каръл очаквала ли Джул да повярва, че госпожа Маниън, Стейси, Палмър и Паризи вече не са водели преговори във връзка с детето, към което и двете страни са имали претенции?!
Тя обаче отрече. С все по-голямо спокойствие и с растящо презрение.
Докато траеше сражението помежду им, Джул усети как въздухът се сгъстява и се насища с неприятна миризма. Въпреки собственото му мнение за случилото се и за причините то да я шокира, колкото повече продължаваше разпитът, толкова по-невъзмутима ставаше тя.
Накрая Джул стигна до телефонния разговор.
— Госпожо Маниън, вие сте разговаряли с един от нашите свидетели преди не повече от два часа и не сте отрекли, че сте се обадили на госпожица Паризи в сряда следобед от хотел „Сейнт Франсис“, за да поискате срещата ви да се проведе в кантората й в центъра на града.
Обвинението — придружено със съзнанието, че Джул явно е разговарял с младата жена, с която бе говорила в тентата в Мудоууд — й нанесе нов удар. Фасадата поддаде, напука се и отново се възстанови.