Выбрать главу

— Това просто не е вярно, инспекторе. Не съм била там.

— Казали сте на нашия свидетел, че сте били.

— Не съм. Тя или греши, или е лъжкиня.

Джул тутакси захапа:

— Откъде знаете, че става дума за жена?

— Наистина не знам, инспекторе. Може да е или мъж или жена. Просто избрах едната възможност наслуки. Разполагате ли с други свидетели, които са ме видели в хотел „Сейнт Франсис“?

— Ще намерим.

— Съмнявам се, инспекторе. Много се съмнявам, че ще успеете. Защото не съм била там. Бях си у дома и чаках госпожица Паризи.

Накрая Уорд просто не издържа повече:

— Няма ли да свършваме, сержант? Ако досега не сте получили онова, за което сте дошли тук, не смятате ли, че е малко вероятно изобщо да го получите? Очевидно съпругата ми има някаква непреднамерена връзка с всички тези събития, но да допускате, както вие явно правите, че тя играе и най-малка роля в което и да е от тях, е направо абсурдно.

Част от плана на Хънт бе Джул да даде на Каръл да разбере, че не е успяла да заблуди никого. Че истината се знае. Че хората знаят какво е направила. Той бе успял да го постигне. Само че не можеше да пропусне и най-малката възможност да я принуди да признае.

Джул се приведе, за да бъде на нивото на очите й, положил лакти върху бедрата си и сплел пръсти пред себе си. Заговори съвсем искрено:

— Госпожо Маниън, вие сте интелигентна жена. Смятам разбирате, че е само въпрос на време да ви съсипем. Не сте лош човек. Просто сте се огънали под неочакваната заплаха за бъдещето на сина си и за живота си изобщо и след това сте се опитали да прикриете стореното. Само че вие не сте човек, който ще може да живее с мисълта за това, със съзнанието какво сте извършили, че сте убили невинни хора. Едва ли искате синът ви да живее с промяната, която ще настъпи у вас след всичко. А знаете, че то ще ви промени. Вече ви е променило.

От изражението й за миг му се стори, че за момент е успял да я надвие.

— Всичко може да свърши веднага — каза той. — Можете още тук да сложите край.

Тя като че ли премисляше думите му. Остро си пое въздух, стисна устни и примигна бързо няколко пъти. Накрая наклони глава на една страна и притисна длан към устата си. Гърбът й се изпъна в креслото.

— Тод е мой син и е невинен. Той ме обича.

Джул разбра, че е изгубил.

— Аз съм му майка — продължи тя. — Никога няма да допусна нещо да му навреди. Ще го браня. Аз съм му майка — повтори тя.

Отчаян и изчерпан, Джул се изправи на крака.

— Всъщност вие не сте дори това — каза той.

35

Базовият лагер на Хънт се намираше до един страничен път, който започваше на няколкостотин метра на север от алеята пред дома на семейство Маниън и се виеше по западния склон пред имението. Мики знаеше за това място — беше идвал тук няколко пъти с момичета — едно уширение съвпадаше с прорез в топографията и им осигуряваше безпрепятствена гледка и което бе още по-важно, радиовръзка с долината, с носа и до гората от калифорнийски дъбове, които растяха сред канарите на билото отвъд покрива на имението на семейство Маниън.

Намираха се на по-малко от осемстотин метра от къщата по права линия.

Купърът на Хънт и камарото на Мики — и двете светлозелени и забележими на Силверадо Трейл — бяха паркирани отстрани на пътя. Джейсън, който вече се бе върнал от Медоууд, беше паркирал лилавия си крузър нагоре по пътя, така че да не предизвика подозренията на някое случайно появило се ченге от Напа.

Ейми и Джейсън, Хънт и Мики се бяха струпали под една сянка. Джул беше в къщата от отсрещната страна на пътя вече половин час и разговорите в просеката постепенно утихваха, докато накрая съвсем заглъхнаха. Внезапно Мики, който през цялото време не откъсваше поглед от имението, възкликна:

— Получава се.

Хънт вдигна бинокъла си и наблюдава как Джул излиза на входната врата. Езикът на тялото му издаваше какво се е случило, а това се потвърди, когато никой не го придружи навън.

Щом Джул стигна до колата си и отвори вратата, Хънт свали бинокъла, измъкна телефона си и го подаде на Ву:

— Готова ли си?

Тя отдавна бе готова. Макар че задачата й бе съвсем проста и ясна, двамата с Уайът я бяха обсъдили подробно, затова сега Ейми пое телефона без всякакво колебание.