— Като че ли вие нямате! — възрази Джейсън.
Хънт махна с ръка, пренебрегвайки възражението:
— И друг път съм си сменял работата и нищо ми няма. Винаги мога да се захвана с нещо друго. А Девин е голямо момче, което е тук, защото така иска. Всички останали — Мик, Тами и Крейг — са тук, защото им плащам за това. Сигурен съм, че ще получат огромни премии.
— Колко големи? — навири глава Мик.
— Огромни, безпрецедентно големи — отговори Хънт. След това отново се обърна към Ейми и към Джейсън: — Вие обаче сте доброволци и свършихте страхотна работа, затова сега е време да се махнете оттук и да се приберете. Сериозно ви говоря.
— А какво ще правите вие? — попита Ейми.
— Ние, останалите, ще чакаме — отговори Хънт.
Джул и Хънт бяха заедно в базовия лагер три часа след обаждането на Ейми до Каръл. Сега Мики се бе върнал в колата си и отново бе паркирал на мястото, където страничният път пресичаше Силверадо Трейл, откъдето беше готов да последва семейство Маниън, ако всички те, включително Каръл, слязат от планинските си владения с кола и се опитат да се измъкнат.
Джул затвори, след като бе позвънил на съпругата си, за да я предупреди, че ще закъснее, и се приближи към Хънт, който се бе облегнал на капака на купъра си, а пред него на стойка се мъдреше бинокълът му.
— Колко време ще продължи това? — попита той.
Хънт погледна часовника си, после към залязващото слънце, към имението и накрая към приятеля си:
— Колкото е нужно — отговори той. — Ако искаш, прибирай се у дома. Ще ти се обадя от мястото, където ще намерим Андреа. Тогава можеш да се включиш и да се прочуеш.
— Все още ли смяташ, че планът ще проработи?
— Не знам.
— Отнема доста време.
— Така и очаквах. Тя трябва да направи избор. Може да признае всичко пред Уорд — или почти всичко, достатъчно, за да си спечели помощта му. Или ще направи това, или ще убеди него и всички в къщата, че може да се справи с всичко сама, че не е изпаднала в нервна криза. Ако изборът й е такъв, тогава ще трябва да се отърве от всички в къщата, да ги изпрати да вечерят някъде навън, да се извини, че има главоболие или нещо подобно. Каквото и да реши, ще отнеме известно време.
— Ако някой напише името на някое от децата ми на прозореца, аз бих повикал ченгетата.
— Знам, обаче тя няма да го направи.
— Ами ако повика двайсетина от частните си охранители или дори Шию, за бога! Няма ли да настане страшна бъркотия?
— Ами ако… — Хънт погледна към къщата. Нямаше никакво движение вътре или около нея след обажданията на Ву. — Тя няма да извика никакви полицаи, Дев. Ако възнамеряваше да го направи, вече щяха да бъдат тук. В момента вие сте врагът. Дори Шию. Може и да работи за нея като пазач, но той преди всичко е твой партньор, инспектор от отдел „Убийства“, който разследва две убийства, които тя най-вероятно е извършила. Той няма да се откаже от работата си, за да й помогне да се измъкне от тази каша. Дори и да е на работа днес, а той не е.
— Може да дойде всеки момент.
— Малко е вероятно.
— Смяташ, че Уорд също няма да извика ченгетата, така ли?
Хънт поклати глава:
— Може и да му се иска, обаче тя ще го разубеди. Проблемът е неин и тя е добре мотивирана. Надявам се да сме я убедили, че единственият й изход е да ни предаде Андреа. Само това искаме.
— Не съвсем — възрази Джул. — Аз например искам да й сложа белезниците.
— Пропуснах тази част. Ако ти не беше тук, това не би била целта ми, както повтарям от самото начало.
— И ще я оставиш да се измъкне след убийствата? — попита Джул.
— Аз искам Андреа — сви рамене Хънт и безизразно погледна приятеля си. Край на разговора. Той взе радиостанцията си и натисна копчето: — Добре ли сте, момчета?
Сред пращенето до него долетя гласът на Чиърко:
— Affirmativo, mon capitaine, но след дръпването на пердетата не се случва нищо друго. Само дето видяхме гърмяща змия. Доста големичка.
— Защо не я хванете и не я пуснете в къщата? Това направо ще й изкара ангелите.
— Няма начин, Уайът — долетя този път гласът на Тамара.
— Това беше шега, Там.
— Вече се смея — отвърна тя.
— Добре. Обадете се, ако се почувствате самотни. — Хънт изключи радиостанцията и се обърна към Джул. — Наистина не е нужно да стоиш тук. Ние ще се справим. Освен това може просто да не се получи.