— Не веднага. Спускаме се надолу. Заобикаляме откъм вашата страна.
— Разбрах, но побързайте. Държи фенерче и май още нещо в другата си ръка. Може да е пистолет, Крейг, внимавайте.
— Внимаваме.
— Къде отива? — прошепна Джул до Хънт.
Видяха как фенерчето преминава зад фонтана.
— Хайде, Каръл, не се качвай в колата — каза Хънт. — Не се качвай в колата!
— Трябва да се смъкнем там долу. — Увлечен от спешността на ситуацията, Джул отвори предната врата на купъра. — Трябва да тръгваме, Уайът. Веднага! Ще я изпуснем.
Когато лъчът на фенерчето освети мястото пред другия спортен автомобил на паркинга пред имението, Хънт грабна стойката си, метна я на задната седалка и грабна чифт очила за нощно виждане. Хукна към вратата на шофьора, подаде очилата на Джул и се намести зад волана.
— Не ги изпускай — каза той. Запали колата, включи на скорост, направи обратен завой и потегли сред облак прах от чакъл.
36
Откакто Хънт беше потеглил надолу по склона, на купъра му бяха нужни двайсет и осем секунди, за да стигне до отбивката за винарските изби на Маниън. След като направи десен завой, Хънт угаси фаровете, взе очилата за нощно виждане от Джул и ги намести на очите си. Като се ориентираше през стъклата за нощно виждане, той караше бавно и с надежда се приближаваше до портата, която препречваше алеята към къщата.
Прошепна в радиостанцията си:
— Крейг? Виждате ли я?
— Не. Обаче от дясната ми страна има стар хамбар, където май видях светлина, когато дойдох тук. Сега обаче я няма.
— Къде си?
— Все още съм доста високо. Не исках да ни чуе как си говорим. Намирам се до пътя, дето заобикаля отзад възвишението, в което са издълбани пещерите.
Джул го накара да провери дали все още е над или под хамбара и Крейг отговори, че е над него.
Хънт се извърна на седалката си:
— Къде е този хамбар? — попита той Джул. — Знаеш ли?
— Да. Ако застанеш пред входа на новите пещери, това е малък отвор от дясната им страна. Отпред са пръснати всякакви боклуци.
— Крейг, къде е Там? — попита Хънт отново по радиостанцията.
— Горе е с бинокъла. А ти?
— Двамата с Дев сме пред портата.
— Трябва да се разделите.
— Затова се обаждам. Ще изпратя Дев нагоре по пътеката, на която се намираш ти. — Хънт я виждаше достатъчно ясно от базовия си лагер. Непавираният път завиваше в основата на носа към задната му част, след това продължаваше нагоре и изчезваше зад имението. — Ти започни бавно да слизаш. Той ще тръгне нагоре. Срещнете се зад хамбара и чакайте там. Ако тя излезе, не позволявайте да ви види, и не я спирайте. Оставете я да прави каквото е намислила.
— Ами ти?
— Аз отивам до пещерите отпред.
— Значи тя е в хамбара?
— Мисля, че това е работната теория. Вече трябва да прекратим разговора.
— Добре — прошепна Крейг. — Изключвам.
Хънт изключи радиостанцията си и я пусна на пода до краката си. Закривайки с длан светлината, той светна и угаси малкото си, но мощно фенерче и го пъхна в джоба на якето си. Двамата мъже в колата се пресегнаха към дръжките на вратите си, но Хънт стисна Джул за ръкава и го спря.
— Съвсем тихо, Дев. Отвори внимателно и не затваряй вратата. Трябва да успеем. Ако стане напечено, веднага изчезвай. Никога не си бил тук.
Хънт заобиколи колата си и приклекнал, последва Джул петнайсетина метра, докато не стигна до пътеката от лявата си страна, която водеше към новите пещери над залата за дегустации. Веднага след като павираният път свърши, той усети под краката си хрущенето на чакъла, което усилваше многократно шума от всяка негова стъпка в тихата нощ.
Наложи се да върви съвсем бавно и сега всяка стъпка сякаш му отнемаше цяла вечност. След като преодоля първото възвишение, той се озова на относително открито място пред входа на пещерите. Персоналът бе затворил огромните порти на пещерите за през нощта, но Хънт провери отново всяка от тях и установи, че са солидни и не помръдват. След като мина покрай входа на четвъртата пещера, той прекоси пътя, за да има по-добра видимост към кухината около хамбара.
Джул имаше право. Мястото отпред бе осеяно с инструменти и различно оборудване. Без очилата си за нощно виждане Хънт изобщо нямаше никакъв шанс да се добере до хамбара, още по-малко да влезе вътре, без да вдигне силен шум. Но дори с тях той пристъпваше сантиметър по сантиметър.