Тръгна наляво и към вратата. Съвсем тихичко и притиснал пистолета до крака си. Още една стъпка и след това видя Джул, явно все още жив и дори добре, седнал с ръце зад гърба редом до Чиърко на ръба на едно празно корито в средата на осеяния с боклуци двор. Заля го огромно облекчение — дори забрави предпазливостта и направи още една крачка към вратата — сега пред очите му се разкри цялата сцена.
Шию също беше тук!
Джул сигурно се бе почувствал виновен и му се бе обадил по-рано, докато все още убиваха времето в базовия лагер, и може би все пак го бе повикал. Очевидно Джул искаше и той да участва в ареста, като пазеше задника на партньора си, защото иначе Шию щеше да се представи в лоша светлина — все едно не бе искал да разследва хората, за които от толкова време работеше като охрана.
Присъствието на Шию не бе част от първоначалния план на Хънт, само че събитията от тази нощ така и така не се развиваха като по учебник. Освен това Дев винаги е бил толкова безукорно почтен, а ако повикването на Шию, без да предупреди Хънт, е целяло да осигури успеха на плана, той не възнамеряваше да се оплаква.
Шию стоеше пред един ръждясал стар трактор с изваден пистолет, редом до Каръл Маниън.
Само миг преди да стигне до вратата и да излезе навън, нещо в разположението на участниците в сцената накара Хънт да се закове на място. Очите му се стрелнаха обратно към Джул — ръцете бяха зад гърба му.
Вгледа се по-внимателно и забеляза проблясъка на метал.
Исусе! Джул беше с белезници!
Което означаваше само, че Шию…
Шию?
— Я повтори, как се казва приятелката ти? — вдигна пистолета си Шию към лицето на Чиърко.
— Тамара.
— Повикай я.
— Не е тук — каза Крейг.
— Джул каза, че е тук.
— Сгрешил съм — обади се Джул.
— Млъквай, Девин. В момента говоря с приятеля ти.
— Джул казва истината. Сгрешил е. Тя се върна по задния път, докато той се изкачваше.
— В такъв случай се боя, че това ще завърши много зле за теб.
— Господин Шию, моля ви, недейте… — обади се Каръл Маниън.
— Не сега, госпожо Маниън — каза й Шию, без да откъсва поглед от Джул. — Ако не бяхте изпаднали в паника и не бяхте отвлекли Паризи, изобщо нямаше да сме тук сега. Нищо от това нямаше да се случи. Ама не, вие настоявахте да говорите с нея и да проверите какво знае, нали така? И забъркахте тази каша. Не го ли разбирате? Ако бяхте оставили всичко на мен, това нямаше да се случи. Затова сега не ми обяснявайте как ще се измъкнем. В момента колелото вече се е завъртяло и аз давам нарежданията.
— Какво е направила тя с Паризи? — попита Джул. — Мъртва ли е?
— Вероятно вече е мъртва — отговори Шию. След това се обърна към Чиърко: — Повикай приятелката си.
Крейг си пое рязко дъх и преглътна.
— Казах ти, не е тук.
Шию направи бърза крачка към него, прицели се и натисна спусъка — силен гръм отекна в долината. Крейг нададе приглушен вик и рухна на земята.
— Тамара! — провикна се Шию. — Това е предупреждение. Следващият изстрел ще е в главата на гаджето ти. Веднага се покажи.
Тамара с писък се спусна от отдалечения край на имението, излезе на светло и се понесе към тях:
— Крейг!
Шию бързо насочи пистолета си към Джул, за да е сигурен, че все още държи вниманието му, след това отново се извърна към Чиърко. Отстъпи назад и направи място на Тамара да стигне до Крейг, който се повдигаше с разкривено от болка лице и притиснал дясното си ухо.
— Не се налагаше да правите това, господин Шию — остро каза Каръл Маниън, свикнала да издава разпореждания. — Тя рано или късно щеше да се появи.
— Рано или късно не ни върши работа, госпожо Маниън. Тя ни трябва сега и понеже наистина се появи, нека да сметнем, че подходът ми е успял.
— Радвай се, докато все още можеш — обади се Джул. — За пръв път ще ти е, нали? Имам предвид да успееш?
— Защо не, Девин? А и това че те закопчах със собствените ти белезници, също може да се брои за успех. Или пък да те убия със собствения ти пистолет?
— Майната ти.
Шию разочаровано поклати глава.
— Не знам защо, но все очаквам да използваш някоя по-свежа фраза. Вече започвам да си мисля, че просто не ти достига въображение.
— Предвид автора на репликата, ще я сметна за комплимент. А като говорим за въображение, какво смяташ да правиш сега, когато ни залови всичките? Замислял ли си се върху това, скапан глупак такъв? Да не смяташ, че можеш да ни убиеш и да ти се размине? — Джул се възползва от разнобоя между Шию и шефката му и се обърна към Каръл Маниън: — Какво имаше той предвид, като каза, че сте отвлекли Паризи и че тя сигурно вече е мъртва? Не го ли оставихте да се погрижи за това, както за съдията и за Стейси? Допускам, че сте му платили, за да ги очисти.