Шию отново вдигна пистолета си:
— Затваряй си устата, Девин.
Само че Джул не за пръв път стоеше пред дулото на пистолет. Напрегнатото положение до такава степен не му се отразяваше, че той дори се засмя:
— Или какво, Шию? Или ще ме застреляш ей тук, на място? Съмнявам се. Ще изцапам всичко с кръв, а ти би трябвало да знаеш, че това оставя следи. В някои участъци повечето от ченгетата в отдел „Убийства“ са достатъчно компетентни.
Каръл Маниън скръсти ръце пред гърдите си, а по лицето й вече ясно се изписа тревога.
— Господин Шию, той има право. Не можем…
— Стига толкова! Мисля.
Джул не откъсваше поглед от властната жена.
— Чувате ли как прищраква мозъкът му? — попита той. — Малко е мъчително да го гледа човек. — След това изведнъж осъзнал истината, Джул каза: — Напъхали сте я в пещерата, в която затворихте и Хънт.
— Не възнамерявах да я убивам — отговори госпожа Маниън. — Не съм в състояние да застрелям никого.
— Да, допускам, че не бихте могли да го направите — каза Джул.
— След като Джордж и онази никаквица… те се опитваха да ми отнемат Тод и изведнъж не ми остана друг изход освен господин Шию… Но не съм планирала да стане така с Паризи. А господин Шию не можеше… беше на работа. Стана посред бял ден.
— Затова вие отидохте, отвлякохте я от паркинга и я доведохте тук?
Каръл кимна.
— Тя дойде по собствена воля. Казах й, че съм впечатлена от изявите й по телевизията и искам да я наема като адвокат, за да свърши нещо за винарската изба и поради това искам да я разгледа. Не исках да я нараня. Всъщност изобщо не съм я наранявала. Просто трябваше да изчезне. — Каръл погледна към старата паянтова постройка. — Тази седмица ще съборим хамбара. Ще разчистим всичко. Уорд иска да засади градина с билки. И разбира се, да замаже с гипсова мазилка старата пещера. Толкова е грозна!
— Стига толкова! Всички да станат — кресна Шию.
— Не мисля така — каза Джул. — Всичко свършва тук или просто нищо не става.
— Добре тогава, така да бъде, ще го направя тук — каза Шию и вдигна оръжието.
Застанала до него, Каръл Маниън вдигна ръка към лицето си:
— Не! Не можеш да го направиш!
В хамбара Хънт си даде сметка, че времето му изтича. Вдигна оръжието си, протегна ръка и се прицели в главата на Шию.
Навън на двора, обзета от паника, Каръл Маниън направи крачка към пленниците на Шию и препречи пътя на Хънт. Той не можеше да изпразни пълнителя си в главата му. Тя му пречеше.
Само че нещо май се случваше, докато Шию беше извън погледа му, защото госпожа Маниън направи още една крачка, пресегна се към него и извика:
— Не можеш да го направиш!
— Писна ми от теб — разнесе се гласът на Шию.
Ужасяваща експлозия раздра въздуха и Хънт видя как Каръл Маниън разперва ръце, полита назад и след това се строполява по гръб в прахта. Тамара изпищя. Но в мига, за който Хънт бе отместил поглед от мястото, където бе паднала Каръл Маниън, Шию отново се бе преместил, този път зад Джул, пак извън ясна видимост и с протегнато напред оръжие.
Хънт трябваше да действа веднага, ако искаше да има някакъв шанс.
В бързината си да мръдне встрани и без всякакво време за губене или за вземане на решение, Хънт се опитваше да не сваля поглед от Шию и да се прицели в него — и изобщо не се замисли за боклуците и инструментите, с които беше осеян подът на хамбара и които до този момент така старателно бе отбягвал — когато кракът му ритна нещо метално и то отекна като взрив в мъртвешката тишина навън.
Щом чу шума, Шию без никакво колебание се обърна и стреля два пъти към тесния отвор на вратата на хамбара. Куршумите попаднаха в дървото от двете страни на процепа. Веднага след първите куршуми, Шию стреля отново.
От хамбара не се разнесе стрелба в отговор.
Ръцете на Джул бяха завързани зад гърба му, но в секундите, когато изстрелите отвлякоха вниманието на Шию, той успя да се изправи и нанесе страховит карате ритник на ръката, в която Шию държеше оръжието си, удари пистолета и той изхвръкна и се плъзна по пръстта.