Проверих камерата си за последен път, излязох и се преместих от другия край на колата, където Мейхю не можеше да ме види, дори и да погледне насам. Облегнах камерата върху капака на автомобила, за да е стабилна, и се приведох възможно най-много, за да не се виждам зад колата. Разбира се, все още имаше възможност Мейхю просто да се обади на „Пътна помощ“ или очарователната госпожа Мейхю да излезе, за да прецени щетите и може би дори сама да оправи гумата. Но аз знаех, че Мейхю вече е станал и е облечен и че вероятно направо ще побеснее вътре в къщата. Освен това сигурно би искал да се изправи срещу мен, ако излезе достатъчно бързо и все още има шанса да го направи.
Освен всичко имах блестяща друга идея, включваща собственото ми самоубийство, ако тази не го накараше да излезе навън. Оказа се, че тя няма да ми е нужна днес.
Понякога късметът се усмихва и на добрите.
Докато аз действах с вариообектива, Уилсън излезе на верандата и с потъмняло от ярост лице огледа улицата в двете посоки. Несъмнено след анонимното обаждане на Джул той бе решил, че аз съм изпуснал гумата му в пристъп на гняв, а след това съм се омел. Не бях толкова глупав, че да остана и се насладя на сторената пакост. Очевидно недоволен, той ядосано поклати глава и заслиза по стълбите с уверена бърза крачка. Не прихвана с ръка болния си гръб. Не се пресегна към металните перила на стълбите.
Когато се озова на улицата, заобиколи колата. При вида на спадналата гума яростно започна да ругае — чуваше се дори от мястото, откъдето снимах — завъртя се бързо и според мен доста атлетично, търсейки още веднъж евентуалния извършител. Отново изруга и застина неподвижен за момент с ръце върху бедрата. Смятах, че вече съм заснел достатъчно, след като бях запечатал как с лекота слиза по дванайсетте стъпала, но колкото повече, толкова по-добре.
Зачаках.
И той не ме разочарова. Отвори багажника, наведе се (както забелязах, без да свива колене), порови известно време, след това извади явно тежка чанта със стикове за голф и я постави на тротоара. Отново бръкна в багажника, този път извади крика и след по-малко от минута го постави и започна да помпи с крак и да вдига колата.
Погледнах назад към ъгъла и видях Джул и Маниън, които стояха там и приличаха на двама души, които просто се разхождат. Махнахме си, но останахме по местата си още няколко минути, наблюдавайки как Мейхю развива гайките. И тогава, когато почти беше приключил, аз се изправих с видеокамерата, приближих се, снимайки през цялото време, и застанах на около три метра от него, когато той измъкна спадналата гума и се изправи, като я държеше в ръце.
Не мръдвах обектива от него. Сигурно дори съм бил усмихнат. Той се полуизвърна, стиснал гумата, и се запъти към багажника на колата. Щом ме забеляза, се слиса и рязко спря.
— Здрасти, Уилсън. Как ти е гърбът?
Очите му се разшириха от страх, когато свалих камерата, насочих към него показалеца и палеца си, все едно са пистолет, и натиснах спусъка.
— Пипнах те.
Това ми спечели бонуса. Мейхю рязко се извърна наполовина, пусна гумата и се пресегна към лоста на крика. С животински вик се нахвърли отгоре ми, а аз ловко отстъпих настрани и улових с камерата неповторимите мигове, докато той продължи да напредва, размахвайки желязото над мен. Дори да го болеше гърбът, не даде особени признаци. Само че вече бе съвсем близо до мен, затова се приведох и избегнах следващото замахване.
И тогава чух зад себе си дългоочаквания глас:
— Спри! Полиция! Хвърли оръжието!
Кавалерията се спеши и започна да се доближава.
Почти с пяна на уста, Мейхю се нахвърли на Джул и на Маниън, които го сграбчиха за ръцете и се опитаха да го обуздаят. Железният лост издрънча върху платното.
Заснех всичко на видеолента. Стълбите, стиковете за голф, повдигането на колата с крика, свалянето на гумата, силното замахване към мен с железния лост и — най-любимия ми кадър — съпротивата му при арест. Последното гарантираше, че фалшивият иск заради мними болки в гърба ще стигне чак до прокуратурата. Без съпротивата при арест, прокурорът може би щеше да се изкуши, да му бъде оказан натиск или направо да бъде подкупен да забрави за измамата. Само че при наличието на съпротива на инспектори от отдел „Убийства“ щеше да бъде принуден да предяви обвинения за всичко. Дори връзките на Мейхю нямаше да могат да потулят историята, след като веднъж се разчуе, че е нападнал две ченгета, които просто са минавали оттам и като са го видели да размахва смъртоносно оръжие, са се намесили, за да възстановят реда.