— Крейг! Там! Вземете го — кресна той.
Само че Шию удари с лакът лицето на Джул и го повали назад върху коритото, после се завъртя и едновременно с това ритна, като уцели Чиърко, който бе станал от мястото си, и го просна на пътя на Тамара. Тя също падна. Шию се огледа за миг, ориентира се, обърна се и се наведе за пистолета си.
Сега Хънт най-сетне имаше ясна видимост, макар и към движеща се мишена, затова се приближи към вратата и стреля. Два изстрела, четири изстрела. Не улучи. Видя как от двете страни на целта му се вдига пушилка. Шию легна на земята и се претърколи, добра се до пистолета на Джул, легна по корем и напълно изпънат стреля още два пъти към вратата на хамбара. Хънт извика след първия изстрел. След това Шию се извърна и стреля веднъж към пленниците си, за да попречи на всяка тяхна мисъл за нападение.
Пистолетът му щракна празен. Щракна отново, Шию изруга, след това го хвърли, отново се претърколи и потърси прикритие зад задното колело на трактора.
— Уайът! — провикна се Джул. — Той няма повече патрони. Уайът!
— Ранен съм, Дев. Улучи ме.
— Мамка му!
Сгушена зад коритото до Джул и до Чиърко, Тамара първа се окопити и се раздвижи:
— Не ставай, скъпи — нареди тя, изправи се, заобиколи коритото и хукна. Пистолетът на Джул беше на метър и половина пред трактора, тя се хвърли, направи кълбо и се изправи, стиснала оръжието, което хвърли назад към приятеля си.
— Крейг, Девин има патрони! Използвай ги!
Само че едва успя да изговори думите, когато Шию я ритна отзад в коленете и тя тежко се строполи на земята. През секундите на отдих, които си бе спечелил, скрит зад трактора, Шию бе извадил собствения си пистолет от кобура. Сега вдигна Тамара за косата с ръката, с която държеше оръжието си, след това стисна шията й с другата си ръка и опря дулото на оръжието си към слепоочието й:
— Това е! Всичко свърши! Откажете се!
Когато не получи отговор, той стреля два пъти бързо във въздуха и кресна:
— Следващият изстрел ще я убие! Ще я застрелям! Не блъфирам! Хвърлете пистолетите на земята и излезте! Всички! Бързо, или ще я застрелям!
Чиърко се замисли само за секунда, преди да хвърли пистолета на Джул над коритото. Двамата с Джул се спогледаха. Нямаха избор. Изправиха се.
С едно плавно и неочаквано движение Шию се наведе и вдигна оръжието на Джул. Продължи да притиска собствения си пистолет към слепоочието на Тамара, но с другата си ръка освободи автоматичния предпазител и още преди той да падне на земята, зареди собствен пълнител в дръжката на оръжието на Джул. Тамара не можеше да види какво се случва и не успя да реагира достатъчно бързо — Шию успя да прибере своя пистолет в кобура си и да насочи към слепоочието й оръжието на Джул.
— Добре, вие двамата идете до вратата на хамбара — нареди им той. След това повиши глас: — Ти в хамбара! Хънт! Хвърли оръжието!
Мълчание.
— Хънт! Броя до три и после ще я застрелям. Едно…
— Не е в мен. Ти го изби от ръката ми. Някъде в мрака е.
Това забави Шию за момент, но той бързо се окопити.
— Искам да те видя! Веднага излез.
— Лежа на земята.
— Тогава пълзи. С ръцете напред. Само да видя някакво оръжие, всички ще умрат, ясно? Най-напред момичето. Вие двамата, дръпнете се. Нека да излезе.
Чуваше се само бавното пълзене на тялото на Хънт, който преодоляваше последните метри до вратата на хамбара. Когато се показа, стана ясно, че май е улучен два пъти отляво. Лявата му ръка висеше привидно безполезна зад окървавения му ляв крак, докато той се изправяше със здравата си дясна напред и се показа на светло. По лицето му все още бе размазана прясна и засъхнала кръв. Дясната му ръка, която драскаше по земята, докато той се влачеше, оставяше кървава диря зад себе си.
Докато тялото му се покаже наполовина от хамбара, Хънт вече дишаше тежко от болка и от напрежението. Спря и вдигна поглед.
— Не можеш да го направиш, Шию.
— Така ли? Я ме погледни по-добре.
— Няма да успееш да пробуташ историята.
— Така ли? Мисля, че ще успея — каза Шию. — В крайна сметка горката госпожа Маниън бе застреляна с пистолета на Девин. Боя се, че ще изглежда така, сякаш инспектор Джул се е забъркал в още една престрелка — той е известен с това, нали знаете. А после е намерил причина да убие и теб, и хората ти. Може би сте го измамили или нещо подобно. Може би сте били твърде близо до откритието, че той е убил съдия Палмър. Когато съм дошъл тук, след като семейство Маниън са ме извикали, и след всичките ви заплахи към семейството им, отправени днес, аз съм видял какво става и съм се опитал да го спра. В крайна сметка се е наложило да застрелям партньора си при самоотбрана, но за съжаление не навреме, за да спася другите жертви. Струва ми се, че всичко пасва идеално.