— Кажи ми, че Шию го е убил.
— Не мога, защото не го е убил. Само че го е пребил от бой и го е зарязал в един контейнер за смет в центъра на града. Най-обикновен побой между бездомници, схващаш ли? Никакви сведения за нищо, обаче когато се прибрал, Уорд забелязал, че онзи тип вече не се навърта около дома им, и попитал Каръл какво е станало. И тя му казала. Така че след като Уорд се отърси от шока миналия месец, той си спомни за случая и ни го разказа.
— Платила ли му е?
— Десет хиляди. Уорд лично му ги е изплатил като коледна премия. В крайна сметка работата била свършена. Онзи не се появил повече.
— Не го виня. При такава грубост и аз самият надали щях да се върна.
Келнерът пристигна с храната им и в продължение на няколко минути двамата мълчаливо се наслаждаваха на сочните миди — чесън, сметана, вино, магданоз. Трепач!
След неколкоминутно блаженство Хънт се откъсна от храната:
— Как е Тод?
— Държи се. Живее с Уорд и с бавачката си.
— А на колко години е Уорд?
— Не знам. На седемдесет? На седемдесет и една?
— Боже! Горкото дете.
— Горкото богато дете, Уайът. Не бих си изгубил съня заради него. Добре ще се погрижат за хлапето, не се тревожи.
Хънт остави вилицата си:
— Не искам да ти прозвуча твърде разчувствано, Дев, обаче той няма да бъде обичан, а това е основното, не смяташ ли?
Джул тъкмо вадеше месото от една от мидите си, като използваше празна черупка. Лапна хапката си и известно време дъвка мълчаливо.
— Да, само че на малцина им пука, като изключим присъстващите, разбира се — каза той. След минута сви рамене и каза: — Той ще го преодолее, Уайът. Повечето хора успяват.
— Освен тези, които не успяват.
Джул се замисли, преглътна и отпи от содата си.
— Точно така, освен тях — съгласи се той. Поколеба се няколко секунди, след което посочи към другия край на масата: — Ще ми подадеш ли още малко хляб? Сосът е великолепен, нали?
Надписът на фланелката на Уес Фаръл гласеше „Ето така изглежда един феминист“. Приятелката му Сам Дънкан беше облечена с фланелка с надпис „Сеансите за овладяване на гнева ме вбесяват“. И двамата не криеха фланелките под работното си облекло, а ги носеха съвсем открито и гордо. Просто денят беше такъв — поредният изключително топъл ден, събота в края на юли.
А и бяха на парти в склада на Хънт.
Празненството се дължеше на новината, че Девин Джул бе избран за полицай на годината на Сан Франциско. Миналата седмица в „Джино и Карло“ на Северния бряг се състоя официалната вечеря с шефовете му в полицията, със семейството му и с няколко приятели от правните среди, обаче това парти беше различно.
Хънт беше организирал барбекю на задната уличка, а в мивката се изстудяваше малко буренце с бира. Вратата на гаража отпред беше изцяло отворена. В склада вече цял час звучаха „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, Том Пети, Тоби Кийт, Джими Бафет, Рей Чарлс. Джул и двамата му сина Ерик и Брендън играеха баскетбол на игрището вътре заедно с Мики, Джейсън и Крейг. Присъстваха хората, с които Хънт работеше всеки ден, както и останалите неофициални членове на Клуба на Хънт — Сам, Уес, Джейсън и Ейми — а също и съпругата на Джул, Кони, както и дъщеря им Алекса.
Хънт обръщаше наденичките и бургерите, когато Кони — красива и привлекателна с жълтата си лятна рокля — се доближи до него.
— А къде е прочутата Андреа Паризи? — попита тя. — Смятах, че най-сетне ще мога лично да се запозная с нея.
— Не знам. Честно казано, смятах, че вече ще е тук. Сигурно просто се е задържала на работа.
— В събота?
Хънт се усмихна и поклати глава:
— Надали си забелязала, Кон, обаче адвокатите не правят разлика между дните на седмицата. Те просто работят през цялото време. В събота, във вторник вечерта, в четири сутринта, когато и да е — те работят. — Той направи жест към вътрешността. — Дори Ейми, Уес, Джейсън. Дори в момента работят, гарантирам ти.
— Радвам се, че не съм си избрала тази професия.
— Аз също. Обаче Андреа го е направила.
Кони се поколеба:
— Но ти я харесваш? И тя те харесва?
— Е, в крайна сметка аз спасих живота й, затова е задължена поне да се държи мило с мен. Обаче ето и нея. Можеш лично да я попиташ.