Тя продължаваше:
— Гари каза, че дори намек за това подозрение, какъвто и да е признак за подобно нещо, и Джим Пайн ще уволни цялата фирма. Цялата ни работа за тях ще стане подозрителна, ще се превърне в обект на обжалване или на съдебни дела, ще се обезсмисли. — Тя си пое въздух. — Както и да е, не съм сигурна, че отново бих могла да работя като адвокат в този град. Гари явно си дава сметка за това. Предложи ми доста добро обезщетение.
Хънт се насили отново да се усмихне:
— Значи всичко се е уредило?
— Да, освен… — замълча тя. — Ами двамата с теб така и нямахме възможност да…
Той нежно вдигна ръка и притисна два пръста към устните й.
— Не се тревожи за мен и за теб. Ти си звезда, Андреа. Върви и бъди звезда.
Тя кимна, въздъхна и му се усмихна:
— Знаех, че ще ме разбереш, Уайът.
— Напълно те разбирам. — Последен опит да се усмихне. — Кога тръгваш?
— Можеш ли да повярваш? Искат да започна още в понеделник. Летя утре.
Хънт седеше в ъгъла на уличката, стиснал с пръсти една пластмасова чаша с бира, когато Кони излезе от задната врата.
— Може ли да отнема минутка на господин Хънт? — попита тя.
— Можеш да ми отнемеш и цял час, обаче Девин сигурно ще се разстрои от това.
— Няма. Иска да прекарвам известно време и с други мъже. Казва, че сравнението винаги е в негова полза.
Хънт не можа да не се усмихне:
— Няма друг като него, нали?
— Всъщност в повечето случаи е прав.
Хънт я прегърна:
— Ако смяташ да флиртуваш с мен, давам ти половин час, за да се откажеш.
— Ще се постарая да се вместя във времето. — Тя погледна назад през рамо, за да се увери, че никой не може да ги чуе, и каза: — Просто исках съвсем сериозно да ти кажа колко съм ти благодарна… колко сме ти благодарни всички. И колко се гордеем с теб.
Той се обърна към нея:
— За какво?
— Е, може би е убегнало от вниманието ти заради шеметните събития, Уайът, но докато ти се кичеше със славата, задето си открил Андреа Паризи, най-важното за мен беше, че освен това си спасил и живота на съпруга ми. Той също го знае.
— Не съм…
— Не ми се прави на скромен, Уайът. Не ти прилича. Ти си спасил живота му. Ти спаси живота на всички ни. Никога няма да мога да ти се отблагодаря както трябва, децата ми също не биха могли да го направят, а и те все още не разбират напълно случилото се.
— Не се правя на скромен, Кон, но наистина просто бе стечение на обстоятелствата. Нещата можеха да се развият по друг начин и тогава той щеше да е спасил моя живот. Не стана ченге на годината просто така, за нищо.
— Знам, обаче нямаше и да стане полицай на годината, ако нещо не го бе превърнало отново в човека, който е.
— Смятам, че това донякъде се дължи и на теб.
Тя кимна.
— Съгласна съм, но ти запали огъня у него. Ти направи така, че да се получи. Смятам, че ти не просто спаси живота му, Уайът. Ти го върна към истинската му същност.
— Е, той е страхотен човек.
— Да, винаги е бил такъв, обаче понякога просто го забравя. А когато стане така, аз съм насреща, за да му го припомня. А ти… мисля, че не ти напомнят достатъчно често колко страхотен човек си самият ти. Затова реших да отделя минутка и да ти го кажа. — Тя го прегърна и каза: — Чуваш ли какво ти казвам?
Хънт въздъхна:
— Да, чувам те. Благодаря.
— За нищо. — Кони се притисна към него за момент, след това се изправи, отупа дрехата си и погледна зад гърба си. — Добре, а тя къде изчезна? Не успях да си разменя дори десетина думи с нея.
— Коя?
— Коя ли? Прочутата Андреа Паризи. Може би дори вече е твоята приятелка, не че любопитствам.
Хънт се опита да прозвучи лековато:
— Трябваше да си тръгне. Има нова работа в Ню Йорк и започва в понеделник.
— В Ню Йорк ли? Ами ти?
— Какво аз? Аз съм си добре.
— Не е вярно. Ти я харесваше. Много я харесваше.
Само че той поклати глава:
— Всъщност така и не я опознах, Кон. Знам само, че е красива, умна, забавна и мила.