Инспекторите се спогледаха:
— Не, сър, днес беше ден за документи.
— Вече не е. Вземете една от патрулните коли и ги накарайте да подпалят гумите към Клей… — той свери със записките си — … в Лайън. Действайте, момчета. Ще пратя технически екип. Вече трябваше да сте там. Току-що е бил убит федерален съдия.
Джанет Палмър се бе обадила в полицията точно в девет без петнайсет с писклив и пълен с паника глас, за да съобщи, че съпругът й е мъртъв, че някой го е застрелял. Тъй като Пасифик Хайтс е богаташки квартал, реакцията на спешни обаждания обикновено е светкавична. В този случай една патрулна кола обикаляше на няколко пресечки от мястото в Кау Холоу и пристигна на мястото след две минути. Линейката пристигна минута след това. Джанет стоеше на вратата — облечена, кършеше пръсти, плачеше — за да посрещне полицаите и да ги заведе до кабинета на съдията, голяма стая в лявата предна част на къщата с големи еркерни прозорци и хиляди книги. Тук Джанет бе открила съпруга си и млада жена, която никога преди не беше виждала — и двамата лежаха на пода зад бюрото, накъдето полицаите насочиха санитарите от линейката, които хвърлиха по един бърз поглед и оставиха двете тела недокоснати. И двете бяха студени.
Следвайки дадената им заповед, Джул и Шию пристигнаха на местопрестъплението след петнайсет минути в патрулна кола с пусната сирена и светлини, за да разчиства движението пред тях. Въпреки това обаче бусът на новините на Канал 4 явно бе прихванал новината на полицейската честота и вече бе паркиран на улицата отпред, първият предвестник на медийния цирк, който скоро щеше да се разиграе. Група хора — вероятно съседи — стояха край буса и разказваха каквото знаят. Добрата новина беше, че вече бяха пристигнали три патрулни коли, а униформените полицаи заграждаха мястото и не даваха достъп на никого.
Джул не беше роден в Сан Франциско, но се беше преместил от полуострова, за да учи в колеж, и беше останал в града. Винаги беше харесвал Клей стрийт, особено тази нейна част. Уличните лампи като стари газени фенери. Изисканите пищни къщи, разположени доста навътре от тротоара, обикновено с дискретна ограда или нисък зид, отбелязващ границите на имота. А и природата — всяка къща като че ли поддържаше малък частен парк — не по-голям от обичайната морава в градската част — но говорещ за съвсем различен вкус, градски живот и цивилизованост.
Къщата на съдия Палмър бе в същия стил. Представляваше безукорно поддържана триетажна викторианска постройка. Успоредно на тротоара имаше ниска кафеникава гипсова стена с ограда от ковано желязо. Зад нея кръгова алея отвеждаше до стълбите на верандата. В полукръглата градина, оградена от тухлената алея, триетажен каменен фонтан сипеше водите си в езерце с лилии, заобиколено от нацъфтели храсти, които като че ли се бяха наговорили да цъфнат едновременно.
Двамата инспектори бяха стигнали на местопроизшествието толкова бързо, че сержантът от близкия участък, който би трябвало да отговаря за подобни случаи, още не бе успял да дойде, но полицай Санчес, ги посрещна на входната врата и им каза, че могат да намерят госпожа Палмър, явно изпаднала в шок, заедно с неопитния му партньор в дневната отдясно. Кабинетът с труповете беше отляво.
— Никой не е пипал нищо там — осведоми ги той. — Съпругата твърди, че също не е докосвала нищо освен телефона върху бюрото, за да се обади в полицията.
Джул и Шию, които бяха партньори в отдел „Убийства“ от два месеца, узнаха, че след минути към тях ще се присъединят помощник-патолога и техническият екип за разследване на местопрестъплението, които щяха да класират и да описват, да заснемат, да разглеждат, да снемат отпечатъци и да класифицират всички веществени доказателства в стаята. В зависимост от бързината, с която щеше да се разпространи новината, можеха да очакват екип от агенти на ФБР, тъй като убийството на федерален съдия би могло да се окаже и федерално престъпление. От отдела за вътрешна сигурност може би дори щяха да поискат да разследват за евентуален терористичен момент в убийството на съдията и Джул бе длъжен да признае, че това може би не бе неоснователно.
А междувременно Джул щеше да има шанса да натрупа впечатления, без никой да му се пречка, и той не възнамеряваше да го пропусне.
Както им бяха казали, телата лежаха на пода, а бюрото почти напълно ги скриваше от вратата. Съдията беше облечен в светлокафяви панталони, бяла риза и по-тъмнокафяв пуловер. Столът, голям и удобен на вид кожен въртящ се стол, бе паднал настрани до едното тяло. В дясната буза на съдията имаше малка дупчица, а под главата му върху прозрачната пластмасова подложка, която предпазваше килима от колелцата на стола, се бе събрала локвичка черна съсирена кръв. Лампите на тавана на стаята бяха светнати, светеше и настолната лампа върху бюрото, което наглед бе недокоснато.