— Не знам, госпожо.
— И какво изобщо е търсила тук? Със съпруга ми? Това е нашият дом. Не е трябвало да я води тук. — Погледна първо единия, после другия, сякаш търсеше съгласието им. — Не е трябвало — повтори тя.
Джул и Шию се спогледаха. Шию наруши мълчанието:
— Открили сте телата тази сутрин, така ли, госпожо?
— Да, когато се прибрах. — Тя си пое дълбоко въздух, след това подръпна един увиснал кичур от косата си. — Снощи преспах при сестра си, Ванеса Уейвърли. Това е и моето моминско име — тя е разведена и отново използва моминското си име, Уейвърли.
Джул забеляза неорганизирания поток на думите й. Трябваше да се опита да задава простички въпроси и да види дали ще успее да я успокои.
— И къде беше това?
— В Новато. — Градче в окръг Марин на около половин час път с кола на север от града. — Не е много близо, затова обикновено преспивам там, когато отида да я видя.
— Често ли го правите?
— През няколко седмици. Тя е деловият ми партньор — имаме фризьорски и козметичен салон в Мил Вали. „Джейвис“.
— Значи е било делова среща?
— Да, но… тя е преди всичко моя сестра. Вечеряхме заедно. Обикновено е просто това. Говорим си.
— Кога тръгнахте оттук?
— Всъщност рано. Към четири. Исках да изпреваря задръстването на моста.
— Добре. — Джул внимателно подбра интонацията си: — И останахте при сестра си цялата нощ?
— Да.
— Можете ли да ми кажете кога се върнахте тук тази сутрин?
Тя въздъхна тежко и затвори очи, докато издишаше. Когато отново ги отвори, изпусна още една изтощена въздишка.
— Прибрах се преди осем, но не исках да го будя, ако все още спи. Винаги е страдал от ужасно безсъние, затова просто оставих сака си до стълбите и отидох в кухнята да си направя кафе. Обаче тогава ми се стори, че долавям миризмата на изгоряло, затова отидох да проверя и установих, че идва от кабинета му. Когато застанах на прага, си дадох сметка, че не виждам стола му, затова се приближих…
Не се налагаше Джул да затваря очи, за да си представи кървавата сцена, която току-що бе видял. Макар че в действителност беше зад бюрото, тялото на жената се показваше достатъчно, за да бъде забелязано от прага дори и с бегъл поглед. Разбира се, той си даваше сметка, че е възможно госпожа Палмър да не е удостоила кабинета дори с такъв поглед. Но тя явно си спомняше, че не е забелязала стола…
Жената отново затвори очи и сетне ги отвори.
— Съжалявам, наистина искам да ви помогна да разберете кой го е извършил, ако мога.
— Имате ли някаква представа кой би могъл да бъде? Съпругът ви имаше ли врагове?
— Не смятате ли, че трябва най-напред да разберем коя е тази жена? И защо е тук? Каквото и да се е случило, трябва да е свързано с нея. Не е ли така?
Джул не беше сигурен, че това е вярно. Хрумваха му няколко сценария, които можеха да обяснят присъствието на момичето. Само че Джанет Палмър имаше право. Най-вероятно не ставаше въпрос само за съдията. Неизвестната жена беше част от цялата работа.
— Добре. Враговете на Джордж. — Големите й рамене се повдигнаха в безрадостен смях. — Това звучи ужасно за такъв очарователен човек, но всъщност би могъл да бъде всеки. Трябва да проверите в документите му. Всеки път, когато е вземал решение в съда, си е спечелвал по един враг, а той го прави от много години. Освен това и АСКЗ…
Джул метна още един бърз поглед към Шию. АСКЗ, Асоциацията на служителите в калифорнийските затвори, беше профсъюзът на надзирателите в затворите, най-богатата и влиятелна професионална организация в щата. Не беше тайна, че организацията не се ползва с добро име. Внезапен проблясък позволи на Джул да свърже тази организация със съдията — по новините бяха съобщили, че Джордж Палмър е съдията, който се опитва да постави организацията в условия на принудително изпълнение, да свали президента й от поста му и да замрази авоарите й.
Джанет Палмър не забеляза безмълвното общуване между двамата и продължи да говори:
— Те не са свестни хора и бяха ужасени, че Джордж ще ги извади от бизнеса.
— Заплашваха ли го? — попита Шию. Беше извадил малкия си бележник.
— Не знам за такова нещо. Поне не са го правили открито. Джордж щеше да ми каже.
Джул изкача за миг, след това я попита дали знае какво е правил съдията предишната вечер. Тя отвори очи и ги насочи към него.