Не бяха отдавна в бизнеса, когато на Хънт му се наложи да потърси Девин Джул за някаква секретна информация, до която не можеше да се докопа по нормалните канали. Хънт се запозна с някои от информаторите на инспекторите от отдел „Убийства“, защото те знаеха къде обикновено се крият свидетелите. След това Джул и партньорът му Шейн Маниън започнаха да смятат себе си за членове на Клуба на Хънт. Една вечер, когато Хънт беше на вечеря в дома на Джул — което се случваше най-редовно — съпругата му Кони отказа да му сервира, докато не направи и нея член на клуба.
След това цялата работа стана за вътрешни хора. Една вечер Ейми Ву се отби за едно питие в ресторанта на Лу Гърка заедно с Уес Фаръл, един от партньорите в нейната фирма, докато Хънт, Джул и Маниън, вече доста на градус, разработваха устава на клуба, и по-конкретно официално приеха репликата от съботното вечерно шоу на Уил Феръл, взета от песента на Фишбоун, като официален поздрав на членовете на клуба: „Ей, грознико, нямаш алиби!“.
Естествено Ейми и Уес лобираха да бъдат приети. Хънт и момчетата се направиха на труднодостъпни. В крайна сметка какъв е смисълът да имаш клуб, ако не се поддържа някакъв стандарт? С какво можеха да допринесат Ейми и Уес? Уес изобщо не се поколеба. Той разкопча ризата си и показа фланелката, която носеше отдолу и на която се мъдреше надпис „Всичко изглежда по-хубаво, когато си на анаболни стероиди“.
— Всеки ден нося различна фланелка — осведоми ги Уес. — Сигурно имам най-голямата колекция в света от фланелки с неприлични надписи.
Хънт и ченгетата кимнаха с мълчаливо възхищение — Фаръл беше преминал теста за правилно отношение и щеше да бъде приет — и се обърнаха към Ейми.
Тя избърса сълзата, която кой знае как проблесна на бузата й.
— Никога през живота си не съм била член на някакъв клуб — прошепна тя. — Никога не ме приемат. О, няма нищо, не ми обръщайте внимание.
Очевидно засегната, тя се обърна и се отдалечи с няколко несигурни крачки. Хънт се почувства ужасно, отчаяно вдигна очи нагоре и стана, за да се опита да отстрани поне част от нанесената вреда — в крайна сметка Ву му беше приятелка, да не говорим, че бе и източник на съществена част от доходите му. Той внимателно постави ръка на рамото й:
— Ейми, не искахме…
Тя се завъртя рязко, грейнала в усмивка.
— Майтапиш ли се? Наистина ли допускаш, че хората не се избиват, за да ме привлекат в клубовете си? — Тя придърпа лицето му и го целуна. — Страхотните лъжци винаги се търсят, Уайът. Не се знае кога ще ти потрябва такъв човек.
В крайна сметка Ейми се хвана с Джейсън Брант и сега бе сгодена за него — адвокат, който работеше предимно с малолетни, но вече бе станал член на клуба, след като бе спечелил облог с Хънт, че може да вкара и тримата на мач на „Джайънтс“ по всяко време без билети и без резервации. Или на всяко друго публично събитие, концерт или представление. Брант не разбираше защо хората изобщо си купуват билети, за да направят едно или друго нещо. Каза на Хънт, и той му повярва, че през лятото на последната си година в колежа — със сигурност преди събитията от 11 септември — обиколил Съединените щати с транспортен самолет, който спирал в Чикаго, Бостън, Ню Йорк, Маями и Лос Анджелис, без да си купи нито един билет.
Накрая Хънт нае друг млад мъж, Крейг Чиърко, който му помагаше при следенето и скоро Чиърко и Тамара станаха двойка. Сега, след убийството на Шейн Маниън, членовете на клуба бяха осем — четирима щатни, включително Хънт — и други четирима нещатни, които от време на време се откъсваха от работата си като адвокати, ченгета и дори майки, за да се позабавляват рисковано, да разчупят рутината.
Сутринта в офиса Хънт бе дал на служителите си по петстотин долара премия. За нещатните членове на клуба годишнината беше добър повод да вечерят и да се повеселят в ресторанта на Сам.