— В такъв случай постига страхотна имитация — каза Хънт.
— Опитва се да се справи с положението — издуха дим Ейми. — Не виждаш ли какви са изкушенията? Ню Йорк. Слава и известност. Всеки ден на екран. Огромни пари. Знаеш ли колко взима за цялото време, докато отразява процеса на Донолан?
— Сигурно минималното — каза Хънт. — Вероятно е по-скоро реклама за фирмата й.
— Не — поклати глава Брант.
— Започна с пет хиляди на седмица — каза Ву, — но постигна страхотен рейтинг и сега взима по двайсет.
Хънт за малко да се задави с питието си.
— Двайсет хиляди долара на седмица? За три кратки излъчвания на ден, ако има късмет?
— Ако отиде в Ню Йорк, ще взима по петстотин хиляди годишно и заплатата й бързо ще расте.
— Което е повече от седемдесет часа на седмица при Пиърсъл — додаде Ейми.
— Повече е от всичко, за което съм чувал — каза Хънт и огледа сцената на бара. — Нищо чудно, че се е разбързала.
— Е… — почти мечтателно извърна глава натам Ву, — но както казваш, дълбоко в сърцето си тя е съвсем обикновен човек.
Докато гледаха, на бара Паризи и Феърчайлд се чукнаха с чашите си и из стаята се понесе прекрасният плътен смях на Андреа.
— Боя се, че тя се бори със себе си — отбеляза Ву.
— Какво искаш да кажеш? — наведе се Хънт към Ву.
— Нямаше да се налива така, ако й беше лесно да е известна, да бъде звезда. Не се налага да пиеш толкова, ако си щастлив, Уайът. Повярвай ми, знам за какво говоря.
Хънт прикова очи върху Андреа:
— Може би просто се забавлява.
— Може би — съгласи се Ейми, — но когато и аз се забавлявах така неотдавна, не бях щастлива, а се криех.
— И аз те намерих — обади се Брант.
Тя вдигна ръката му и я целуна:
— И слава богу, че стана така.
— Вие двамата трябва да си вземете стая — каза Хънт.
Ръката на Брант се плъзна по гърба на Ву.
— Може би наистина трябва — съгласи се той.
Смехът на Андреа Паризи отново долетя до тях. На бара явно си бяха поръчали по още едно и отново се чукнаха.
Ву и Брант си тръгнаха след половин час. Хънт допуши пурата си и се надигна да си ходи заедно с тях, но след като се отби до тоалетната на излизане, отново хвърли поглед към Андреа Паризи на бара. Някак несъзнателно той се настани на едно високо столче до стената в задната част на заведението, където бе всичко друго, но не и невидим.
Томбо също си бе тръгнал. Бяха останали само Феърчайлд и Паризи, склонили глави един към друг. Поради внезапно появилото се празно и измъчено изражение на лицето на Паризи Хънт трудно можеше да си представи, че тя изобщо някога се е смяла. Андреа извърна лице от Феърчайлд и на бледата жълтеникава светлина на бара върху бузата й проблесна една линийка. Хънт смаян осъзна, че това е следа от сълза и че тя плаче.
Феърчайлд тъкмо се навеждаше към нея, когато тя рязко се изопна и се извърна към него. Ръката й се задвижи някак отнесено. В същото време Хънт чу горчивото и гневно „Майната ти!“, от което в бара настана тишина, придружена от изплющяването на плесницата върху бузата на Феърчайлд. И отново: „Майната ти, Спенсър!“.
След това тя стана от стола си и несигурно се отправи към вратата в другия край на бара. В напрегнатата тишина Хънт чу гърленото й ридание, когато тя блъсна входната врата и я удари в стената на сградата. Навън Андреа остана неподвижна няколко секунди, огледа се в двете посоки, след това се обърна надясно и хукна.
Хънт скочи на крака още преди вратата да се затвори, излезе на тротоара и тръгна след нея. Беше на по-малко от петдесет метра пред него. Плачът й и шумът от стъпките й отекваше между сградите. Тя направо виеше — непрекъснат, макар и накъсан плач, придружен от звука на стъпките й. Хънт я повика по име и хукна след нея.
Преди следващия ъгъл улицата се спускаше по-стръмно и гласът на Паризи се превърна в смаян писък, когато тя залитна, падна, преметна се надолу и хлипайки спря на Монтгомъри стрийт. Хънт се озова до нея след броени секунди, опита се да я обърне и да провери дали е добре.
Но когато чу мъжки глас, очите й се замъглиха от сълзи и тя диво се нахвърли върху него и запищя:
— Не! Не! Не! Остави ме!
Той не я пусна, а я притисна към себе си, докато тя се бореше с него.
— Андреа, всичко е наред. Наред е. Аз съм Уайът.