Дори и да не излизаш от моргата, след като току-що си разпознал свой мъртъв близък, това място беше наистина ужасяващо. А отгоре на всичко Паркс бе намалила осветлението, което подсилваше страховитото усещане.
Джул натисна ключа за осветлението и помещението се освети. Това помогна.
Тук беше и Мери Махоуни, седнала със скръстени пред гърдите ръце и зачервени от плач очи. Джул премести един дървен стол до нея и седна. Забеляза, че Паркс се настани на стола на Страут.
Седнал на ниското си столче, Шию разчупи леда:
— Благодаря ви, че дойдохте тази вечер. Не всеки би направил подобно нещо.
— Не знаех какво друго да направя — отговори госпожица Махоуни.
— Точно това е трябвало да сторите — увери я Шию. — Всяка минута, която успеем да си спестим още в началото на разследването, увеличава шанса да заловим извършителя.
— И аз така си помислих. — Госпожица Махоуни имаше къса и остра черна коса и раздалечени влажни кафяви очи — най-красивата й черта, изкуствено уплътнени устни и нос, който със сигурност не й беше по рождение. Полученият резултат бе отрицателен.
— Как се досетихте, че може би става дума за… приятелката ви? — попита Шию.
— Стейси. Стейси Розали. — Тя продължи с тъничък гласец: — Когато отидох в ресторанта към четири, всички говореха за съдията и за случилото се. Той се хранеше там почти всеки ден. Никой не можеше да повярва. И тогава, не знам точно кога, но след като започнаха да прииждат клиентите, чух някой да споменава, че с него е имало и жена. Млада жена. Не съпругата му. — Тя отмести поглед от Шию към Джул, който кимна и я насърчи да продължи. — Затова… цяла нощ бяхме затрупани с работа… обаче аз се притесних. Когато ми остана малко свободно време — сигурно е било към десет и половина — отидох и помолих една от управителките да провери дали Стейси е идвала днес. Тя работеше в обедната смяна, като мен, когато се запознахме. Точно така се сприятелихме.
— Значи попитахте управителката дали Стейси е идвала на работа? — попита Джул.
— Точно така. Обаче не беше идвала. А Стейси никога не отсъстваше. Беше абсолютно стриктна. — Махоуни затвори очи и пое дълбоко въздух. — Когато научих за това, наистина сериозно се притесних.
— Каква е връзката между Стейси и съдия Палмър? — намеси се Шию. — За да се притесните?
Ала внезапно Махоуни започна да клати глава и в очите й се появиха сълзи.
— Просто не мога да повярвам, че това там е всичко, което е останало от нея. Кой й го е причинил?
— Точно това се опитваме да установим — увери я Шию.
Махоуни замълча. Шию й подаде носна кърпичка и тя избърса очи.
— Сигурно само аз съм знаела, обаче Стейси и съдията имаха връзка.
— Имате предвид любовна връзка? — уточни Джул.
— Не точно. Може би беше нещо повече. Той я издържаше. Плащаше й наема.
— Имате ли представа откога е било всичко това, Мери? — попита Джул.
— Между него и нея ли? Не знам точно, но поне от миналата есен. Само че тя се премести на новото място само преди около три месеца.
Инспекторите се спогледаха. Джул се наведе напред:
— Какво ново място?
— Точно срещу ресторанта. Срещу „МоМо“. В един от онези нови мансардни апартаменти.
Джул ги знаеше. Цените започваха от около четиристотин хиляди долара за едностайно студио и стигаха до над милион за голям апартамент. Ако съдия Палмър бе настанил Стейси Розали в един от тези апартаменти, значи е бил сериозно обвързан с нея.
— Били ли сте някога в апартамента й? — попита Шию.
— Няколко пъти, макар че тя не канеше там почти никого. Не можеше да допусне някой да научи за тях, нали разбирате?
— Но вас ви е допуснала — отбеляза Шию.
— Наистина бяхме приятелки. Освен това жилището беше толкова готино, че й се искаше да го покаже на някого. — Сълзите рукнаха. — Аз просто… — подхвана тя, след това наведе глава и млъкна.