Отвориха вратата и светнаха лампите. Жилището беше модерно обзаведено, но бе по-малко, отколкото беше очаквал Джул. Може би тринайсет на осем метра.
До бара от лявата им страна имаше четири високи столчета. Зад него се виждаше кухничка с мивка и с печка с два котлона. Барът свършваше до вратата на малка баня, в която имаше само душ. Точно отсреща се намираха вратите на висок дрешник и етажерките за книги, натъпкани с издания с меки корици. Далечната стена беше цялата в прозорци с дръпнати завеси. Джул се досети, че диванът сигурно се разтяга и става на легло. Върху един претенциозен килим имаше масичка за кафе, а в ъгъла до високата лампа бе сложено удобно на вид кафяво кожено кресло.
— И това ако е хубав живот — отбеляза Шию.
— Не ти ли харесва?
— Прилича на хотелска стая. Все едно никой не живее тук.
— Не, погледни, на бара има нарциси. По рафтовете има книги.
Светна една тристепенна лампа за четене на малката масичка до дивана и взе две поставени в рамки снимки. На едната, много размазано, се виждаше усмихнато малко момче, а на другата беше съдия Палмър.
— Има лични снимки. Живяла е тук и още как, Шию. Просто не е разполагала с много място.
Шию вече беше зад бара и надничаше в шкафовете, по чекмеджетата, в хладилника. Тъкмо бъркаше в един бюфет, когато Джул стисна ръката му:
— Ръкавици.
Джул отвори още един гардероб, пълен с дрехи и с още чифтове обувки. Стейси бе подредила дрехите си по цветове. Той се обърна.
— Ето го портфейлът.
Беше върху вграден скрин. Джул се върна обратно в стаята, седна на дивана и изпразни съдържанието на портфейла върху малката масичка пред себе си. Още пари в брой — четири банкноти от по петдесет долара и четири по един. Кредитни карти. Карта за библиотеката. Социална осигуровка. По-малка снимка на същия неясен кадър на момчето. Още една снимка на съдията — много по-небрежна от строгата снимка, която бе поставила в рамка, и заснета в тази стая, даде си сметка Джул — съдията седеше усмихнат в креслото.
Джул неволно издаде звук и това накара Шию да застине на място.
— Какво? — попита той.
— Това е странно.
— Кое?
Джул сви рамене и вдигна една визитна картичка.
— Андреа Паризи. — Щом срещна неразбиращия поглед на Шию, той бързо съобрази и каза: — Експертката по случая Донолан от телевизията?
— А! — Шию намести името, но нито то, нито визитната картичка имаха значение за него. — Какво странно има? Тя се мотае със съдията, така че би трябвало да познава някои адвокати. Освен това знаеш не по-зле от мен, че „МоМо“ е известно сборище на адвокати.
— Да, прав си. — Джул не виждаше необходимост да казва на партньора си, че неговият приятел Уайът Хънт понякога тича заедно с нея. И че през последните шест седмици го залива с фантазии за Андреа Паризи. Вместо това остави картичката обратно при другите неща от портфейла. — Странно е, че това е единствената картичка, която е запазила.
Шию беше на друго мнение.
— Може пък като всяка сервитьорка на света и тази да си е мечтала да се снима в телевизията.
— Това не става тук, а в Лос Анджелис.
— Навсякъде става. Универсална истина е. Освен това на бас, че в някое чекмедже ще открием и други визитни картички. Или ще се окаже така, или пък Стейси просто е получила тази картичка наскоро и още не я е изхвърлила. Освен това двамата с теб знаем, че цялата тази история няма нищо общо с Андреа Паризи.
— Можем да се престорим, че има. Да прекараме известно време с малката сладурана. — Джул се захили, не получи отговор от партньора си и отново опита: — Да прекараме известно време с малката…
— Чух те.
— Беше опит за шега.
— Изневярата не е нещо, с което трябва да се шегуваш.
— Много грешиш, Шию. Изневярата е на едно от първите три места в списъка с вечните теми за вицове. Тъкмо се сещам за един. Някакъв ирландец, който не бил стъпвал в църква цели двайсет години, един ден внезапно…
— Дев — вдигна ръка Шию. — Не искам да се шегувам с това, ясно?
— Значи освен за религия, за народности, за хомосексуалисти и за жени, вече ми е забранено да говоря и за изневери? Исусе, ама какво остава?
— Защо трябва да остава нещо? — Шию седна на едно от високите столчета. — Девин, посред нощ е. Разследваме двойно убийство и всичко в този случай е свързано с изневяра. Знаем, че ще арестуваме Джанет Палмър следващата седмица, а може би още по-рано. Животът й ще бъде съсипан, той вече е съсипан. Тази млада жена е мъртва. Мъртъв е един федерален съдия. Нищо от това не е смешно. На Кони също няма да й бъде смешно, че ти искаш да се гушкаш с Андреа Паризи.