Андреа опита да се възпротиви:
— Чакай… Това е твърде…
— Може би до днес следобед — каза Хънт в слушалката, — но не бих я посъветвал.
Когато той затвори, тя отново се отпусна в леглото.
— Наистина трябва да се прибера у дома.
— Трябва да станеш, трябва да се обадиш в работата си, трябва да се прибереш у дома. Това, което трябва да направиш, Андреа, е да дадеш на алкохола време да се разтвори. Вкарай още малко вода в тялото си. Тук си добре. Легни, затвори очи и се завий. Ще изключа телефона, а ти заспивай.
— Може би така трябва да направя.
— Никакво „може би“.
— Но трябва да отида до тоалетната.
— Можеш ли да станеш?
— Не знам. — Тя се надигна, опита се да стане, но отново седна. — Може би няма да мога.
Хънт се надвеси над нея.
— Хвани ме през врата.
— Нали не искаш да… Воня… Дрехите ми…
— Млъкни. Ръцете.
Тя му се подчини. Той я вдигна, занесе я в банята, след това излезе и затвори вратата зад себе си. Чу как водата от сифона се стича.
— Уайът — немощно го повика тя.
Той отвори вратата. Андреа седеше върху капака на тоалетната, а очите й бяха пълни със сълзи. Той застана пред нея и коленичи.
— Ръцете — подкани я.
След минутка тя помръдна, той я отнесе обратно и й помогна да си легне.
— Можеш да се съблечеш, ако искаш. Ще ти е по-удобно. Няма да гледам.
— Добре — каза тя, но вместо да понечи да го направи, просто се обърна на една страна и придърпа завивката. Хънт взе възглавницата и я пъхна под главата й.
Преди да се изправи, Андреа бе заспала.
Когато отново се събуди, тя взе още четири аспирина с още две чаши вода, които Хънт я накара да изпие. В банята използва новата четка за зъби, която й даде той. В момента спираше душа и излизаше навън. С няколко кръгови движения избърса огледалото с чистата бяла хавлия, която й беше дал Хънт. Дрехите й бяха там, където ги беше оставила — на купчинка върху коша с капак, под дамската й чанта, която сега придърпа до мивката. Вътре беше четката й за коса и гримовете й. Никъде не ходеше без тях.
Когато остана доволна, подпъхна кърпата под мишниците си, след това загърна тялото си, колкото да запази приличие.
Уайът Хънт не беше в нито една от стаите, които беше видяла, затова боса и загърната в хавлията, тя прекоси спалнята и отвори вратата. Очакваше я изненада. Хънт беше от дясната й страна, извърнат настрани от нея, седеше на стар напукан кожен диван пред екрана на огромен телевизор, който не работеше. Заобиколен от няколко усилвателя и четири китари на стойки той държеше в ръце пета и беззвучно свиреше акорди на нея.
Паризи вдигна поглед към тавана, на около тринайсет метра над главата й. Тихо пристъпи в огромното празно пространство, което изглеждаше точно каквото си беше — превърнат на жилище склад. От лявата си страна видя един сребрист мини купър. До далечната стена пред нея имаше бюро с компютър и с картотеки за папки. Отдясно имаше нещо като предпазна преграда, а между пречките бяха подредени няколко бейзболни бухалки. По нататък се виждаха няколко гири. И накрая, най-впечатляващото нещо, баскетболно табло от твърдо дърво, върху което се мъдреше логото на „Голдън Стейт Уориърс“.
— Уайът.
Той се извърна. Очите му веднага се плъзнаха към краката й, след това също толкова бързо се върнаха нагоре.
— Здрасти. По-добре ли си?
Не би казала чак това.
— Поне има надежда да оживея. — Посочи с ръка наоколо и каза: — Тук е много хубаво.
Хънт свали китарата и я върна на стойката й. Възползва се от това като извинения да не я зяпа. Огледа помещението.
— Да. И на мен ми харесва. Искаш ли да те разведа? Сигурно си забелязала професионалното ми баскетболно табло, купено от „Уориърс“ само за четири хиляди долара.
— Не съм. Къде е? — пошегува се тя. След това сведе поглед към тялото си: — Имаш ли нещо, което мога да облека? Просто не мога да се накарам да навлека дрехите си.
Хънт не се осмели да й каже, че на него и така му изглежда страхотна.
— Сигурен съм, че ще успея да намеря нещо — каза той.
Сега Андреа бе облечена с един от черните му пуловери върху фланелката и с чифт негови джинси, пристегнати на кръста с въже за пране. Пиеха кафе на масата в кухнята.
— Как да ти се отблагодаря? — попита тя.