— Така ли стана?
— Смешното е, че да. — Тя срещна погледа на Хънт. — И тогава се появи Спенсър. И новото събитие. Внезапно това ми се видя като начин да се махна.
— Да се махнеш от другия тип?
Тя кимна.
— Не можех да понасям да го виждам, но се налагаше непрекъснато да се срещаме. По работа. Във връзка с надзирателите в затвора, с АСКЗ. Основните клиенти на Пиърсъл, както знаеш.
Хънт не си беше дал сметка за това.
— Смятах, че са просто поредният клиент.
— Не съвсем. Всъщност те са най-главният ни клиент. Плащат ни шест или седем милиона долара.
— Годишно? Търсят ли си собствен частен детектив?
— Не мисля, че ще ти хареса да работиш за тях.
— Готов съм да опитам за някакъв съществен процент от осем милиона. Наистина ще се постарая. — Хънт се върна към същината на въпроса: — Значи се налагаше да се виждаш с този тип по работа? Не можеше ли просто да се откажеш от работата?
— Не можеш да се откажеш от такава работа и да не останеш безработен. Не и в Пиърсъл.
— Значи Ню Йорк беше решението на проблема?
— Е, беше някакво решение. — Тя завъртя чашата си и се опита да се усмихне. — Мисля, че е време да си повикам такси.
— Не ти трябва такси. Ще те откарам у вас.
— Не, вече направи твърде много. Просто ще си взема такси.
— Няма да спорим по въпроса — заяви Хънт. — Вземи си дрехите. И бездруго вече е време да се покажа на света днес. Ще те откарам.
10
Джул се появи в отдел „Убийства“ едва след десет. Допускаше, че след като е работил по случая на Палмър — сега вече случая Палмър/Розали — до малките сутрешни часове, лейтенант Лание ще бъде склонен да не се отнася строго към работното време. Само че се оказа, че не е така по няколко причини.
Първо, партньорът му се бе явил на бюрото си още в осем, избръснат и изтупан, и пишеше доклад за разпознаването на Стейси Розали, извършено от Мери Махоуни, включително и за установяването на факта, че младата жена е била любовница на Палмър. Тази сутрин криминологичният екип щеше да претърси жилището й по-щателно с надеждата да намери още улики, които да даде на инспекторите, плюс данните за най-близките роднини на жертвата — до края на деня.
Другата причина Лание да не е настроен снизходително беше фактът, че двама специални агенти от ФБР, които работеха по случая, бяха уредили той да председателства малка работна среща в кабинета си в девет сутринта, на която да присъстват Джул, Шию и другите двама следователи от отдела за Вътрешна сигурност.
Така че да не си пречат взаимно.
Докато дойде Джул, стана ясно, че Шию доста успешно бе продал случая им. Беше споделил информацията за отношенията между Розали и съдията, както и за свидетелските показания на съседката госпожа Левин за това, че колата на госпожа Палмър е била пред къщата по време на стрелбата, когато тя би трябвало да е в Новато. Въпреки всички евентуални правни пречки Шию бе успял да убеди всеки от петимата професионални следователи в кабинета на Лание, че най-вероятният сценарий за двойното убийство е съпругата да е научила за изневерите на съпруга си и по някакъв начин да е разбрала, че той и момичето ще бъдат в дома им, докато тя би трябвало да отсъства. Или това, или пък ги е подмамила под някакъв претекст.
Шию им беше казал, че сега остава единствено да опровергаят алибито на госпожа Палмър със сестра й и, ако им провърви, да открият оръжието на убийството, макар че тя сигурно го бе изхвърлила някъде по пътя или в залива на отиване в дома на сестра си в Новато. Изводът бе, че явно става дума за убийство от страст, лично и местно, и поради това попадащо в юрисдикцията на полицейското управление в Сан Франциско.
— Дори не знаех за скапаната среща. И не ми казвай да не ругая, което се канеше да направиш. Защото истината е, че имам причини да ругая, понеже съм извън кожата си от ярост. Знаеш ли какво е това?
— Аз също изпитвам гняв. Всички изпитват гняв — отново отмести поглед встрани Шию. — Честно казано, според мен Лание също беше малко остър.
— Малко остър! — Джул изимитира Лание: — Дали ми било хрумвало, че убийството на федерален съдия е по-важно от съня за разкрасяване? Може ли да се очаква, че ще отдам приоритет на този случай, защото ако не е така, федералните със сигурност ще се радват да ни помогнат. А кой според него откри самоличността на Розали и връзката й със съдията за по-малко от двайсет и четири часа? Със сигурност не бяха скапаните федерални.