Бетина, която продължаваше да си върши работата, имаше известни проблеми след развода си, затова сега предпочитах да работя сам.
Е, нямаше какво друго да направя, освен да се заема със случая. Вече бях тук. И Кишиана Джеферсън се нуждаеше от помощ веднага. Трябваше да вляза и да преценя колко лошо е положението. Направих крачка от тротоара.
— Ей!
Обърнах се, върнах се назад и се опитах да смеля абсолютно невъзможната гледка на още един бял човек в квартала. След това чертите му се проясниха в нещо отначало смътно, а след това много познато.
— Дев? Дев Джул? — попитах.
С Джул бяхме от един отбор по бейзбол в гимназията. Преди колежът да ни раздели, той бе може би най-добрият ми приятел.
Другият мъж разцъфна в сърдечна, макар и леко озадачена усмивка, след това и той ме позна:
— Уайът? Какво търсиш тук?
— Работя — отговорих и почти механично понечих да извадя портфейла си, за да покажа служебната си карта. — Аз съм от СЗД. Службата за закрила на детето.
— Знам какво е СЗД. Аз съм ченге.
— Не може да бъде!
— Напротив.
— Не си облечен като ченге.
— Инспектор съм. Ние не ходим униформени. Работя в отдел „Убийства“.
Метнах бърз поглед към улицата:
— Да не искаш да кажеш, че съм закъснял?
— За какво?
— За Кишиана Джеферсън.
— Никога не съм чувал за нея.
Заля ме вълна на облекчение. Кишиана поне не беше жертва на убийството, което Дев разследваше. Може би все пак бях пристигнах навреме.
— Ами, здрасти, радвам се да те видя — казах, — обаче трябва да свърша нещо там.
Джул стисна ръката ми:
— Нали не смяташ да влезеш вътре сам?
— Такъв беше планът ми. — Забелязах загрижеността на Джул и добавих: — Не се тревожи, Дев. Всеки ден го правя.
— Тук?
— Тук, там, къде ли не.
— Какво точно правиш?
— В повечето случаи просто говоря с хората. Понякога отвеждам някое дете.
Джул метна притеснен поглед към сградите, след това отново към мен.
— Въоръжен ли си?
— Въоръжен ли? — засмях се и разтворих широко шубата си. — Само с бисквити и с чипс, в случай че някой е гладен. Наистина трябва да вървя.
— Кажи ми точния адрес — настоя Джул. — Така или иначе ще се помотая тук с партньора си, за да потърсим свидетели. Ще бъда наблизо.
— Няма нужда, но оценявам предложението ти. Е, ще се видим по-късно. Трябва веднага да проверя мястото.
Дървената входна врата към казармата се затвори зад гърба ми и в коридора веднага стана тъмно като в рог, особено след ярката светлина навън. Някой бе боядисал дългите стъклени прозорци от двете страни на вратата. Дадох на очите си няколко секунди да посвикнат с мрака, след това опитах ключа за осветлението, който забелязах. Не работеше.
В коридора вонеше — познатата комбинация от урина, плесен и животинска миризма. Долових и лек мирис на марихуана и на цигари, но по-силните миризми преобладаваха. Вятърът фучеше навън, промъквайки се между сградите, и воят му ме накара да се запитам дали да не се обърна и да не поотворя вратата, за да влезе малко светлина. Точно пред сградата върху купчина развалини забелязах един камък, който щеше да ми послужи за целта. Подпрях с него вратата, която остана открехната петнайсетина сантиметра.
Семейство Джеферсън живееха в апартамент номер три, задното жилище отляво. Пред вратата се заслушах и чух само познатото бръмчене на телевизора, но всъщност не бях сигурен дали идва от това жилище, или от някое съседно. Почуках, никакъв отговор. Почуках отново.