Освен това Шию не разкриваше подробности безредно, макар да имаше подобен навик. Например нямаше причина да кажат на Ванеса Уейвърли, че тази сутрин са научили от патолога, че диафрагмата на Стейси е била в тялото й и че немного преди това тя е правила секс, вероятно със съдията, вероятно дори в леглото на горния етаж, макар че щяха да получат потвърждение за това едва с резултатите от ДНК анализа на диафрагмата и на чаршафите.
След кратко мълчание се обади Джул:
— Сестра ви ни каза, че е била с вас цялата нощ. — Джул и Шию старателно бяха избягвали по време на първия разпит на Джанет всеки намек, че тя е заподозряна — всъщност основната заподозряна — за убийствата. Може би в разказите на двете сестри щяха да се появят несъответствия. — Имате ли нещо против да ни разкажете какво правихте по часове?
— Защо, за бога? — Донякъде останаха доволни от реакцията й — шок и смайване — когато й просветна, че е възможно сестра й да е под подозрение. За каквото и друго да си бяха говорили двете сестри през времето от убийствата, Джул внезапно бе напълно сигурен, че алибито на Джанет не е било разисквано.
Това му остави чист терен, на който той стъпи:
— Джанет ни каза, че е напуснала града към четири, за да избегне задръстванията. Помните ли по кое време се видяхте с нея?
— Това е нелепо — заяви Уейвърли с блеснали от гняв очи. — Джанет не е убила Джордж. Тя не знаеше, че той се среща с това момиче. — Отметна коса и прокара ръка през нея. — Но добре, беше към… прибрах се у дома както обикновено, т.е. към седем.
— И се видяхте с нея там, в дома си? — попита Джул.
— Да.
— Значи тя е била там, когато сте се прибрали? — опита се да уточни нещата Шию.
— Не. — Ванеса метна и на двамата по един предизвикателен поглед. — Работя по цял ден. Обикновено у дома няма много храна, затова когато Джанет идва, пазарува и след това двете си приготвяме по нещо заедно.
Джул продължи да я притиска:
— Така ли постъпи тя и онази нощ?
— Да.
— В такъв случай кога дойде в дома ви? След пазаруването? — попита Шию.
— Не мога да кажа със сигурност.
— Но не е била там, когато вие сте се прибрали? — уточни Джул.
— Вече ви го казах.
— Били сте на работа. Сипахте ли си питие, след като се прибрахте? Или пък да сте си взели душ? Да сте прегледали пощата си? Помните ли нещо подобно? — попита Шию.
Все още явно раздразнена от насоката на разпита, Уейвърли въпреки това се облегна на дивана и се позамисли. Накрая отвори бутилката си с вода и отпи дълга глътка.
— Спрях на алеята, прибрах пощата, влязох вътре и си направих айскафе от онова, което ми бе останало от сутринта. Джанет ми се обади от клетъчния си телефон.
За миг Джул се спогледа с партньора си.
— Какво искаше?
— Попита дали имам изстудено вино, била забравила да купи от магазина. Обади се, за да ме помоли да проверя, аз го направих и понеже нямах, тя каза, че ще се отбие в „Адриано“ и ще купи една бутилка. „Адриано“ се намира на шосе 101, на следващата отбивка.
— Значи на около десетина минути? — уточни Джул.
— Може би, да.
— И десет обратно. Значи кога пристигна в дома ви? — попита Шию.
Това им донесе напредък:
— Ами, ако е напуснала града към четири, както казва, сигурно е пристигнала там към пет без петнайсет. Някой от съседите би трябвало да я е видял. Можете да ги попитате.
— Ще го направим. — Джул възприе по-мек тон и повтори: — Разбира се, че ще го направим.
— След това, както вече ви обясних, е излязла, за да напазарува.
— Но всъщност вие не сте се срещали с нея и не сте я видели в дома си докъм осем, дори докъм осем и половина? — продължи разпита Джул. — Така ли е? Беше ли тъмно навън, можете ли да си спомните?
Уейвърли се наведе назад на дивана и затвори очи. Най-сетне каза:
— Беше тъмно. Помня, защото когато тя пристигна с колата, аз излязох да я посрещна и забелязах, че е забравила да угаси фаровете.
На път за Новато Шию отбеляза:
— Значи е забравила да провери дали имат вино, после е забравила да купи, а след това е забравила да изключи фаровете…
— Явно мислите й са били заети с друго.
Беше ясен следобед с високи облаци. Джул погледна към залива и дори се осмели да си помисли, че може би ще се порадват на хубаво време. На глас каза: