— Тази жена — сестра й — е като природна стихия.
— Не трябва да пожелаваш жената на ближния си — отбеляза Шию.
— И аз имам нещо за теб. Какво ще кажеш за: „Не трябва да казваш не трябва“? Освен това тя не е омъжена, ето защо не е жена на никой мой ближен.
— Ти обаче си женен.
— О, благодаря ти, Шию, за миг бях забравил. Освен това не съм я пожелавал, каквото и да значи това, мамка му. Просто отбелязах, че е като природна стихия. Това е нашата отбивка.
„Адриано“ беше малък магазин за отбран алкохол в друг хипермаркет в Марин Каунти, пред който бяха паркирани неприлично голям брой скъпи автомобили. Шию паркира точно пред вратата и двамата инспектори влязоха в малкото магазинче. Вътре звучеше класическа музика, а звънчето на вратата издрънча, когато прекрачиха прага. Отзад се показа добре облечен нисък белокос мъж с добре поддържани мустаци.
След встъплението се оказа, че може би поне веднъж нещата ще бъдат прости. Господин Адриано им каза, че работи в магазинчето сам. От обяд до девет вечерта, шест дни в седмицата. Изобщо не било трудно, правел го вече двайсет и седем години. Никой освен него не припарвал до касовия апарат.
Разбира се, познавал госпожа Палмър по физиономия. Идвала била много пъти с Ванеса Уейвърли.
— Тя е сестра й, нали?
Той обаче искаше да си поговорят за Ванеса. Само между тях — срещнали ли са се с нея? Мама миа!
— С радост бих се отказал от левия си ташак за една нощ с нея, нали ме разбирате? Макар че май ще трябва да се наредя на дълга опашка. Но какво искате да научите за сестра й? Госпожа Палмър? Джени, нали?
— Джанет — каза Шию.
— Да, точно така, Джанет. Трябва да го запомня. — Обичайната му усмивка помръкна. Той докосна с пръст челото си, когато му просветна. — Сега се сещам. Вие, господа. Съдията. Той й е съпруг, нали?
— Боя се, че е така, господине. Помните ли кога за последен път е била тук? Госпожа Палмър, имам предвид? — попита Джул.
Адриано се почеса по бузата.
— Наскоро не е идвала. Може би преди месец.
— А преди два дни? — попита Шию.
— О, не, със сигурност не.
— Сигурен ли сте? Късно вечерта? Да кажем, към осем?
Мъжът неопределено зарея поглед.
— Не. Може да се е отбила и да не е купила нищо, ако не съм бил отпред, в магазина, и да си е тръгнала. Може да съм пропуснал това. Винаги се старая да чувам звънчето и да изляза, когато съм отзад в склада и работя нещо. Точно както направих, когато дойдохте вие. Но не е купила нищо, което да ме накара да използвам касовия апарат. Това щях да си го спомня. А и осем часа не е натоварено време. Разбира се — върна се на устните му закачливата усмивка, — ако се е шмугнала под звънчето и е откраднала някоя бутилка…
— Не, не би направила подобно нещо — каза Джул.
— В такъв случай съжалявам, не съм я виждал.
11
— Най-сетне у дома — каза Паризи. — Ако нямаш нищо против да влезеш и да изчакаш десетина минути, ще ти върна дрехите.
— Мога да си ги взема и по-късно. Или пък ти да ми ги донесеш.
— Само дето и двамата сме тук сега.
— Добре, съгласен.
Паризи живееше в самостоятелна едноетажна къща в съседство с обрасъл с треви парк почти в северния край на Ларкин, само на една пресечка от площад „Джирардели“. Къщата беше красива постройка в испански стил с гипсова мазилка и с малка морава отпред, а пред входа имаше малка веранда. Между алеята на Паризи и съседната имаше съвсем малко място за паркиране, в което можеше да се побере единствено кибритена кутийка, но точно затова Хънт бе дошъл с купъра.
— Цялата къща ли е твоя? — попита той на излизане от колата. — Как човек се сдобива с къща в Сан Франциско в днешно време?
— Пита мъжът, който живее в цял склад — сви рамене тя.
— Да, обаче аз съм под наем. Освен това, наемът ми е контролиран.
— Ще видиш, че къщата не е голяма. Един приятел на майка ми се пенсионира и ми я предложи изгодно. — Тя бръкна в чантата си и малката врата на гаража започна да се вдига. — Не ме питай защо, обаче никога не влизам през входната врата.
— Защо ли не влизаш през входната врата? — попита Хънт.
— Не питай — засмя се тя. — Хайде, следвай ме — хвана го за ръка тя и го поведе.
Минаха през гаража покрай черния кабриолет миата, паркиран вътре. На вратата към кухнята Андреа натисна друг бутон на стената и вратата на гаража отново се затвори.