— Не отварям капаците много често, но може би трябва, нали? Става някак различно.
— Красиво е — увери я Хънт. — Наистина. Наистина ли се каниш да напуснеш това място?
Тя се огледа и отвърна:
— Като че ли съм престанала да го забелязвам, Уайът. — Усмихна се тъжно, после се сепна: — Беконът!
Докато водата завираше в кухнята, тя каза, че й е топло, свали пуловера на Хънт и го преметна през един стол.
— Да не забравиш това. Повтарям, да не го забравиш — каза тя.
Не носеше сутиен под фланелката, която беше без ръкави и бе пъхната в дънките. Хънт седна на масата и се зае да я наблюдава как се движи от чекмеджето с приборите до масата, от масата до печката, от хладилника до масата. Извади бутилка минерална води и две чаши. Изсипа изпържения бекон на готварска хартия, за да се отцеди. Ръсна няколко щедри щипки сол в тенджерата с водата. Сложи върху масата поставки за хранене и извади карирани червено-бели салфетки. Върху всяка подреди по една вилица и по една голяма лъжица. Парче пармезан и метално ренде, а след това и мелничка за черен пипер се появиха в средата на масата.
Той я наблюдаваше как разбърква спагетите със съсредоточено смръщено лице, вдигнала лакът, а фланелката трептеше заедно с движенията й. Извади парченце спагети от водата и каза:
— Знаеш ли това? — и го хвърли към стената, където то залепна. — Това е тестът. Готово е, когато се залепи за стената.
Увеличи котлона под мазнината от бекона. Хънт наблюдаваше как Андреа взема голямата тенджера с врящата вода и със спагетите и излива малко от течността в голяма стъклена купа, след това изсипа останалото съдържание от тенджерата в гевгир в мивката. Сетне взе купата с горещата вода и я изля върху спагетите в гевгира. А след това — толкова бързо, че той не можеше да повярва, че не си е изгорила ръцете — изсипа отцедените спагети обратно в затоплената купа.
Направи всичко съвсем плавно, без излишни движения. Но бързо. Посипа бекона върху спагетите. Той седеше като омагьосан, а когато се извърна обратно към мивката, Паризи спря за секунда, взе тигана с бекона и му се усмихна.
— Още двайсетина секунди — каза тя. — Много ще ти харесат.
Той я гледаше как чуква две сурови яйца над спагетите в голямата купа, а след това изсипва отгоре цялата гореща мазнина от бекона. Най-сетне прибягна до помощта на дръжки за горещи съдове, взе купата и я донесе на масата, където Хънт бе заел почетното място. В едната си ръка тя държеше дървена вилица, в другата — дървена лъжица и започна да разбърква бекона, яйцата и мазнината в спагетите, докато всичко се смеси хубаво. Грабна парчето пармезан и бързо започна да го стърже, отново с крайно съсредоточено изражение, докато сиренето не покри спагетите като току-що навалял сняг.
След това завъртя мелничката за черен пипер десетина пъти над яденето. Отметна един немирен кичур коса от челото си. Отново бе хванала дървената лъжица и вилицата и обърна спагетите за последен път, преди да вземе точно колкото за една порция и да напълни обикновената бяла купа пред Хънт. Направи същото и със собствената си купа и седна срещу него.
— Можеш да си сложиш още пармезан и черен пипер. С тях не можеш да прекалиш. Е, как е?
Хънт беше като упоен от ароматите, които се носеха от ястието, както и от простичката и изумителна красота на балета, на който току-що бе станал свидетел. Завъртя няколко нишки спагети с вилицата си, подложил лъжицата отдолу, за да обере излишното, и поднесе хапката към устата си:
— Това е най-вкусното нещо, което някога съм ял.
— Добре, разкажи ми за себе си — подкани го Паризи, докато се хранеха.
— Няма много за разказване. Какво искаш да знаеш?
— Знам, че не си бил ченге, преди да станеш частен детектив, а това е доста необичайно. Работил си с деца, нали?
— Точно така. В СЗД. Само че всъщност преди това бях ченге.
— Кака така Ейми не знае за това?
— Така е. Може да бъде наша тайна. Не обичам да говоря много за това. Не работих в града.
— Ще ме накараш да позная, така ли?
Той се засмя, хубаво му беше.
— Не. Ето я вълнуващата история. Работех в отдела за криминални разследвания в армията по време на войната в Залива. Само че като се върнахме на континента, останах там още около година и се заех със случаи на насилие в семействата на военнослужещи. Преди да напусна и да дойда в града, вече ми беше дошло до гуша и от армията, и от полицията. Само че работата с децата… не знам. Това продължи да ми се струва важно. — Той й се усмихна. — Имаме време само за още няколко въпроса.